Мухи в мирото на един учен-християнин

от Дамян Кънев

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи;
така и малко безумие покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест. (Еклесиаст 10:1)

Докато четях първите 2-3 параграфа от статията Библейският възглед за науката, бях готов да кликна на сърчицето, че я харесвам. На четвъртият абзац почнах да се колебая, а като прочетох статията, реших че е редно да напиша статия, с която да внеса някои уточнения.

Съгласен съм с много от заключенията на автора, който вероятно е мъдър и уважаван човек. Обаче, много от примерите и аргументите му ми приличат на мухите, които развалят мирото на мировареца от Еклесиаст 10:1.

Ще започна с това, че авторът Гари Крамптън не дава дефиниция за наука. Той просто цитира едно мнение, „че науката (физическата или природната наука) е непрекъснато растящо тяло на истина относно вселената.”. Според него, това е доста популярно мнение. Нека сравним казаното от Крамптън с две дефиниции, взети от статията на една популярна енциклопедия – Уикипедия: Наука (от латински: знание) е систематично събиране на познание за света и организирането и кондензирането на това знание в закони и теории, които могат да се тестват. Като препратка 2 там е цитирано определението на наука от речника Мериам Уебстър: „Знание или познавателна система, които обхващат общопризнати истини или действието на общи закони особено тези, които са открити и изпитани посредством научния метод…. такова знание или такава познавателна система, които се занимават с физическия свят и явленията в него.” Авторът не просто пропуска да каже какво е наука. В статията си той дори не дава дефиниция за истина нито пък говори за познание. Може би очаква всички да сме чели катехизиса на неговата църква, където истината се дефинира. Или, че всички хора имат една универсална идея какво е истина и какво не… Но, за сметка на това смело заявява: „Всъщност, науката не е способна да открие каквато и да било истина”. Библията е ясна, че Бог е Истина и от Него идва всяко знание. Разбира се, идолопоклониците на бог „Наука” ще кажат, че науката е единственият път към истината и познанието. И точно тях, научните идолопоклоници, Д-р Крамптън се опитва да посече словесно.

Аз съм с него, но не бих използвал неговия меч, защото е меч от восък. Не вярвате? Нека вземем първият му аргумент: Наблюдението е неточно и ще го приложим към дисциплината теология, по която Гари Крамптън е специалист. Ще заместим наблюдение (основен познавателен метод в природните науки) с четене и слушане на Библията (основен познавателен метод в теологията). Перифраза на неговия аргумент би изглеждала така: „Теолозите не четат Библията само веднъж. Те я четат и препрочитат, и резултатите почти винаги са различни по някакъв начин. Защо? Защото ограниченият ни човешки ум и плътта ни са склонни да ни заблуждават; не можем да им се доверим. Затова са многобройните препрочитания – опит за защита срещу неправилни изводи за Истината-Бог. Това се случва толкова често в теологията, че учения за Бога, които никога не се повтарят (т.е. потвърждават в Писанието), никога не се взимат насериозно. Но ако не може де се доверим на четенето на Библията, ако сетивата и ума ни така лесно се заблуждават, ако ученията за Бога често се различават, защо някой би си помислил, че е открил истината чрез четене на Библията?
Как ви се струва, а? „Наблюдението е неточно” свестен аргумент да опровергаем научните идолопоклоници ли е? Ние самите сме в подобно положение като тях – не знаем всичко за Бога, има много въпроси, които не смеем да зададем дори. Та нима не знаем от Библията, („кой е познал ума Господен”? „сега виждаме нещата неясно, като в огледало, но отпосле ще видим ясно…”и други подобни стихове) че човек е създание, че е ограничен в способностите си да познава и Бога и Неговия свят, че ако няма специално откровение и новорождение той не може да познае Бога, и т.н. и т.н.? Аргументът за наблюдението не може да се използва коректно за доказване на тезата, че „науката не може да разкрие каквато и да е истина”. Той е по-скоро нишка, която води към сериозен дебат за това как знаем това, което знаем – т.е. разкриване на епистемологични презумции и показване на ролята на вярата като основа на човешкото познание.

Да минем към втория му аргумент: ”Всички научни експерименти правят грешката да заявяват последствията”. Тук ще са необходими познания по логика, която отдавна не се преподава в българските държавни училища. За щастие, имаме интернет и достъп до североамерикански университетски библиотеки (а те са пълни с книги от логически задачи за студентите по право и криминология). Цитирам Г. Крамптън: „Ако p, тогава q. q; следователно, p” На езика на логиката, това е да се объркат достатъчното условие „p” и необходимото условие ”q”. Един пример: Ако телевизорът има картина (p), значи е включен в контакта (q). Обаче, не е логично (грешно е) да се твърди следното: „ако телевизорът е включен в контакта, значи има картина”, понеже, телевизорът може да е повреден, или да не му е натиснато копчето за пускане и затова да няма картина. Сега, поне в науките с които аз съм се занимавал – математика, физика и химия (и техни производни инженерни дисциплини), подобни нелогични съждения са недопустими. Може би затова Д-р Крамптън цитира не кой да е, а Б. Ръсел с великолепната изцепка: „Всички индуктивни аргументи в крайна сметка се редуцират до следната форма: „Ако това е вярно, онова е вярно: онова е вярно, следователно това е вярно.“ Този аргумент, разбира се, е официално погрешен в логиката. Представете си, че кажа: „Ако хлябът е камък и камъните са хранителни, тогава този хляб ще ме засити; щом този хляб ме засища, значи той е камък и камъните са хранителни.“Ако използвам такъв аргумент, със сигурност ще бъда смятан за глупак, и все пак в основата си той няма да се различава от аргументите, върху които са изградени всички научни закони.” Забележете абсурдното логическо твърдение, което се отъждествява с аргументите, изграждащи всички научни закони, без да дава пример на никакъв научен закон. Коректно, нали? Или, не съвсем…?

Следващите два абзаца заслужават специално внимание. Първо, защото се представя една нереална ситуация: Ученият с хипотезата в лабораторията. Хлябът, камъните, засищането… Чудесен трилър! Нека ви го разнищя: В този случай хипотезата е следната: „Ако хлябът е камък и камъните засищат, значи този хляб ще ме засити.“ Тогава научният (?) се опитва да проследи предсказания резултат, който трябва да се случи ако хипотезата е вярна, в случая „хлябът ме засища.“„Затова казваме, че всички научни закони са основани на грешни аргументи.” Подчертавам: „в този случай хипотезата…” и „затова … всички научни закони са основани на грешни аргументи”. И, оооо, чудо на чудесата! Следващият абзац твърди: „3. Науката прави грешката на индукцията. Индукцията е опит да се извлекат общи закони от конкретни случаи.” Стоп кадър. Дай назад! Чакай бе, брат, какво правим – хем копаем гроб на научните идолопоклоници, хем падаме в него! Богът на Истината май ни прави за смях, а?!

„4. Уравненията винаги се избират, не се откриват. В лабораторията ученият се опитва да определи при каква температура завира водата. Тъй като водата рядко завира при една и съща температура, научният работник провежда серия от тестове и отбелязва резултатите, които малко се различават. Тогава той трябва да ги приравни”. (Към преводача – по-правилно е да се каже „осредни” вместо приравни. Освен това, mean, median, mode се превеждат като средно аритметично, статистическа медиана и мода (средно по честота/гъстота на разпределението)) Дотук добре, имам предвид, за професионален богослов – схванал е нещо човека. „Но какъв начин на приравняване използва той: средно аритметично, закръгляне или приравняване? Той трябва да избере; и който и начин да избере той, това е неговият избор; той не се определя от данните.” Тук д-р Крамптън греши. В зависимост от вида и броя на данните се правят различни тестове за нормално разпределение. При това разпределение (а то се среща доста често при достатъчен на брой експерименти), средното аритметично, модата и медианата съвпадат. Когато разпределнието не е нормално, се тества за други разпределния и осреднената стойност се намира по други формули. Това са стандартни статистически методи и всеки учен е длъжен да опише методиката, която използва. Първото нещо, което други учени биха атакували е методиката му. Ако тя е неправилна, откритието (статията) не може да мине ситото на научната критика.

„Освен това приравняването, което той използва, е просто приравняване, не е фактическото натрупване на данни от експеримента. След като резултатите от теста са приравнени, ученият изчислява възможната грешка в своите отчитания. Вероятно ще скицира информацията в точки или ще начертае диаграма. След това ще нарисува крива линия, която свързва точките. Но колко криви, всяка от които описва различно уравнение, са възможни? Възможни са безкрайно много криви. Но ученият чертае само една.” Д-р Крамптън спестява следното: ученият рисува кривата линия, но дава доверителния интервал – областта от стойности на изследваната величина, където истинската стойност се намира с някакъв процент вероятност (обикновено поне 95%). Дори продавачът на прах за пране по стандарт е задължен да го дава (напр. 500 г+/- 3%). Ученият чертае само една крива за илюстриране, особено при презентации пред мениджъри и инвеститори, които изпитват недоверие към нещо, к/о им се струва твърде сложно. Ученият много добре знае с каква несигурност работи.

„Каква е вероятността ученият да избере правилната линия от безкрайно много възможности? Шансът е едно на безкрай или нула.” Вярно. Но, не е необходимо да избере „правилната линия”. Той, и повечето хора се задоволяват с областта от 95% вероятност.

„Затова всички научни закони са логически грешни. Няма начин да бъдат верни. Цитираното по-горе твърдение на Карл Попър е вярно: „Може да се покаже, че всички теории, включително и най-добрите, имат една и съща вероятност, а именно нула.“ Така е – логически грешни, но статистически и практически верни. Изобщо, вместо да прави крайни твърдения и да показва колко малко знае за работата на учените, д-р Крамптън да беше попрочел нещо от автори като Гари Норт, за статистическата вероятност на природните закони.

„5. Всички научни закони описват идеална ситуация. Както Кларк казва, „В най-добрия случай, научните закони са повече изграждане отколкото откритие и изграждането зависи от фактори, които никога не са виждани под микроскоп, никога не са мерени на теглилка, никога не са изпробван или манипулирани.” Чудесно казано. Човек трябва да си знае възможностите – единствено Бог е всезнаещ.

Статията на д-р Крамптън не дава определение на наука и смесва понятията истина и познание, перфектна точност и статистическа вероятност, затова аргументите му са некоректни и слаби. Обаче, с малки корекции, съм съгласен с тезата на Гари Крамптън: Науката не ни дава истина, нито е път към нея. Науката ни дава познание, с което сме способни да управляваме и използваме природата за слава на Бога и наше добро. Тя предлага хипотези какви са и как работят природните закони. Тя с достатъчна (не абсолютна) точност описва неща и явления, и дава определения, така че да живеем в Господния свят и да го покоряваме за Божия слава.

Напишете коментар

Използваме Граватари в кокментарите - вземете свой собствен, за да бъдете разпознавани!

XHTML: Това са някои от таговете, които може да ползвате: <a href=""> <b> <blockquote> <code> <em> <i> <strike> <strong>