Божията или човешката воля?

от Марк. Р. Ръшдуни

По-голямата част от образованието си съм получил в арминиански, защитаващи свободната воля училища. Благодарен съм за влиянието, което са ми оказали и за искрения, любящ християнски дух, който са имали преподавателите. Въпреки че съм (както бях и тогава) в силно несъгласие с тяхното богословие, това не означава, че поставям под въпрос тяхната искреност и посвещение. Малко хора са напълно последователни в мисленето си. Още по-малко пък са способни да видят последствията от мисленето си. Някой ден, в подножието на престола, всички ще бъдем последователни и изчерпателни. Дотогава трябва да се предизвикваме един друг, особено онези, които мислим, че са убедени в нещо погрешно.

Една област, в която съвременната църква трябва да бъде предизвикана е областта на сотериологията (доктрина за спасение). Либерализма или модернизма могат да бъдат разпознати лесно, понеже той отрича свръхестествения произход на вярата. Това е натуралистична философия, която отрича трансцедентността на Бога и Исус Христос, и полага увереността в човешкото добро и неговото прогресивно развитие. Религията, която вижда индивида и обществото като център на организираната религия, е хуманистична. „Либералния възглед за Бог и човека зависят от либералния възглед за авторитета и религията“ (Корнилиъс Ван Тил, The Case for Calvinism, 1968, xii). Този „либерален възглед за авторитета и религията“ е изграден върху много човешки Исус Христос, Който е съблечен от свърхестественото и по прищявка на невярващи „учени“ дори от собствените Си думи в евангелията. „Историческият Христос“ е изфабрикуван в говорител на натуралистичната вяра на модернизма. Той става символ на тяхната идеология, вместо спасител на душите им.

Църквата през XX век е безсилна да спре нарастването на модернизма заради предишното си приемане на Арминианството, който възвишава волята и разума на човека да „призове Божията справедливост на съдебната скамейка на разума; те се осмеляват уверено да нагазят в дълбокия океан на небесните тайни…“ (Кристофър Нес, An Antidote Against Arminianism (1700), Still Waters Revival Books, 1988, 1). Ако волята и разума на човека могат да съдят Божието Слово (което цялото е история на изкуплението) и могат свободно да избират между Христос и бунт на основата на действието на тези воля и разум, тогава какво може да попречи на човешката воля и разум да отсъждат и свободно да избират валидността на Писанието или приложението му? Арминианите не са стигнали задължително толкова далеч, въпреки че много от църквите им са приели идеята за свободна воля и тичат с нея напред към модернизма. Поради тази причина фундаменталистите намират съответно за нужно да наблягат на основните доктрини на вярата. Така те избягват натурализма и включващият се в него хуманизъм в полза на Христовата божественост, наблягайки на Христовото изкупително дело и непогрешимостта на Словото. Но устоят на фундаменталистите е като пръст сложен на пропукана язовирна стена, за чието напукване са помогнали те самите чрез приемането на свободната вола за библейска доктрина. Модернистите разширяват свободната воля и разума, докато фундаменталистите го ограничават до спасението на човека. Странно, в тяхното противопоставяне срещу либерализма, фундаменталистите стъпват върху Божия суверенитет относно откровението и съхранението на Писанието, но не и по отношение на спасението.
Цялата статия »

Можем ли да даваме децата си като десятък?

От Р. Дж. Ръшдуни

Божието слово казва, че трябва да даваме дсятък от приходите си. Бог изисква Своя десятък – малка сума в сравнение с това, което съвременната държава изисква. Но във всичко останало Бог изисква цялата ни вярност, подчинение и живот. Не можем да даваме десятък от децата си, нито от живота си. Не можем да дадем десетото си дете на Господа и на Християнското училище, а останалите девет да изпратим в държавно училище. Не трябва и да предаваме децата си на Господа за един ден, а за останалите шест или девет дни да ги предаваме на държавата.

Ние и всичко наше принадлежи на Бога. Децата са описани като „подарък“ или „наследство“ от Господа, или като „награда“, или „благословение“ (Псалом 127:3). Злоупотребявайки с Божиите дарове и благословения си навличаме Неговия гняв. Само този, „който се бои от Господа и ходи в Неговите пътища ще бъде благословен“ (Псалом 128:1).
Цялата статия »

Въпрос 16 – Може ли Сатана да се покае и да бъде спасен?

от Гари Норт

“Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели“.
(Мат. 25:41)

Възможно ли е демони, осъдени за ада, да получат някога вечен живот? Не. Съдържанието на ада ще бъде хвърлено в огненото езеро в деня на съда. “И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт. И ако някой не се намери записан в книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро” (Откр. 20:14-15).

Ако адът беше приготвен отдавна да държи Сатана и неговите ангели, как тогава те могат да избягат? Все едно да кажем, че Божието царство е също така несигурно, въпреки че също беше приготвено от Бога: “Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Елате вие благословени от Баща Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Мат. 25:34). Всяко място беше приготвено от Бога за конкретни създания.

Не е ли Сатана живо създание? Не може ли да чувствува болка? Не е ли адът вечен ужас за Сатана и неговите демонични ангели? Защо Бог ги осъди неизбежно на вечни мъки? Ако признаем, че присъдата на Сатана е съвсем сигурна, тогава казваме, че Сатана няма никакъв “шанс” да бъде спасен. Ако признаем, че той и ангелските му последователи са неизбежно осъдени, защо е толкова смущаващо да кажем, че човешките му последователи са също така неизбежно осъдени? Несправедлив ли е Бог към Сатана и последователите му?

Цялата статия »

Въпрос 15 – Не прославят ли и злите хора Бога?

от Гари Норт

“Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!“.
(Лк. 22:21,22)

Псалмистът прогласява: “Всички Твои творения ще Те хвалят, Господи” (Пс. 145:10). Цялото творение свидетелствува за Неговата власт и величие. Бог не изкушава хората да вършат зло; изкушават ги собствените им страсти (Як. 1:13-14). Но тези действия не намаляват Божията слава. Бог прави злите хора за Себе Си, не за да ги спаси, а за да изяви Своята върховна власт над тях и техния грях. Както Фараона, злите хора са съдени и когато те са съдени, Божието име се прославя.

Бог ли създаде злите хора? Разбира се; Бог е Създателят. Прави ли Бог хората зли? Не; Той мрази злото. Създава ли Той злите хора според Своето непоклатимо и напълно неизбежно решение? Как иначе? Случайни ли ги създаде? Зли ли са те само поради някаква случайност – безлична случайност, която Бог не контролира и не е в състояние да обхване изцяло? (Накои протестантски теолози всъщност казват, че Бог не знае напълно бъдещето и това Негово незнание е основата на човешката свободна воля и морална отговорност.)

Злият ден за злите е денят на крайния съд. Бог ги е създал за този ден, точно както създаде и Сатана: “Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41). Огънят наистина беше предназначен за тях. Не бяха ли те, като съдове за гняв, също предназначени за това?

Цялата статия »

Взаимоотношение срещу Предназначение: Как църквата разрушава християнското семейство

от Божидар Маринов

Преди години един реформиран американски мисионер в Европа ми се оплака, че в основаната от него църква има само едно семейство.

- Защо не насърчиш несемейните да започнат семейства? – го попитах аз.
- Няма да стане – ми каза той – повечето са жени. Не се нуждаят от моето насърчение. Просто няма мъже на разположение. Понякога на събранията идват мъже но не се застояват. А малкото мъже които имаме не са заинтересовани от брак.

Сещам се само за едно решение за проблем в църквата: пастирът трябва да проповядва Библейското му разрешение.

- Може би трябва да започнеш да проповядваш и да поучаваш върху семейството. Така ще насърчиш мъжете да се оженят, да имат семейства и деца, да станат отговорни възрастни.
- Правя го, – каза той – проповядвам и поучавам какъв чудесен дар е семейството, проповядвам как Бог благославя семействата.
- Нещата за взаимоотношения ще привлекат и насърчат предимно жени. Ами нещата, които привличат мъжете? Проповядваш и поучаваш ли предназначение, това, за което е създадено семейството? Поучаваш ли заповедта за плоденето и изпълването на земята, за многодетството и превземането на културата чрез тях? Проповядваш и поучаваш ли за образователната функция и цел на семейството; възпитаването на децата в Господа? Учиш ли ги на предназначението на семейството като Божия институция за икономически решения и действие? Поучаваш ли ги за ролята на бащите като защитници и завоеватели? Поучаваш ли ги във функцията на семейството като обргижваща агенция, единствената институция назначена от Бога да се грижи за бедните и нуждаещите се? – го попитах аз.

В разговора ни се разбра, че той не поучава тези неща. Беше малко притеснен да говори по въпроса за децата поради причината, че Европа така или иначе е пренаселена, както и ниския доход на повечето хора – наличието на много деца би създало тежко бреме на младите родители. Говоренето за многодетство не било популярно в Европа. Икономическата функция на семейството: не беше сигурен относно това, защото в семинарията никога не го е учил; а и това е част от нещата с „относителна важност“, а не Благовестието, а той не трябваше да проповядва нещо друго освен Благовестието. Относно образованието, в Европа имат много добри държавни училища, така че бремето на образованието може да бъде снето от родителите, за да могат те да се фокусират върху духовните неща в Благовестието; на всичкото отгоре единствената приложима алтернатива е домашното образование, а той е загрижен дали домашно образованите деца после ще могат да си намерят работа в Европейската икономика. Не иска да поеме отговорността да дава съвети на родители, които съвети в последствие може да се окажат непрактични. „Пазители и завоеватели“ не му беше ясно, в крайна сметка не се опитваме да наложим християнска диктатура, а сме загрижени единствено за спасението на тези души, пък Европа така или иначе има много ниска престъпност. Грижа за бедните? Същото нещо: Европа има чудесна социална система, няма нужда от притеснение за бедните – държавата върши много добра работа.
Цялата статия »

Въпрос 14 – Можеше ли Юда да откаже да предаде Исус?

от Гари Норт

“Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата. Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!“.
(Лк. 22:21,22)

Юда трябваше да изиграе определена роля в Божията космическа драма, точно както и Фараонът. Текстът е конкретен: 1) нямаше никакъв друг начин за Исус да умре, освен чрез предателство; и 2) горко на този човек, чието деяние на предаване беше отдавна определено.

Очевидно е, че разпъването беше в Божието намерение преди сътворението на света. На каква друга основа би могъл Бог да е избрал да изкупи онези грешници, които Той е бил предопределил за осиновяване (Еф. 1:4-5)? Разпъването не беше случайно събитие. То трябваше да се случи. Единствено на основата на разпъването на човечеството бе позволено да съществува след бонта на Адам. Без разпъването, в деня, в който Адам яде от плода, той щеше да е умрял физически така, както умря духовно.

Ако човек има свободна воля, защо това действие на Юда беше неизбежно? Защо не можеше той да е решил да не предаде Исус? Защото разпъването беше предопределено. Някой трябваше да предаде Исус. Някой трябваше да съгреши против Бога по този начин. Горко на човека, чрез когото Христос беше предаден, обаче някой трябваше да го направи, обяви Исус. Исус знаеше кой ще бъде той. Той нямаше да бъде някой от другите ученици. Юда ще бъде държан отговорен през вечността, но нямаше изход. Христос трябваше да умре както беше планирано.

Цялата статия »

Практически приложения на Заветното богословие

от Грег Бансен

В какво вярваме

Нека започнем като си припомним какво означава Заветно богословие. Бог се разкрива в страниците на Писанието конкретно като Бог, Който пази завета. За да бъдат разбрани личността и действията Му правилно, ние трябва да Го виждаме в светлината на завета, който е направил и реазлизира с Неговия народ.

Вече сме виждали, че отношението между Бог и човек от самото начало е заветно по естество. Неговият завет е заветен по естество. Заветът Му с Адам е милостив по характер, суверенно наложен, взаимно свързващ, изискващ доверие и подчинение от страна на Адам, и включва санкции (благословения или проклятия). Когато Адам съгреши, Бог милостиво реустанови заветно отношение с него, в който завет милостивият и обещаващ характер се простират още по-нашироко – в обещанието за идващ Спасител, обещание, което прогресивно се разгръща и надгражда през целия Стар Завет.

Така всички завети след грехопадението (дори Мойсеевото управление) са милостиви по характер, допълващи и разширяващи предишните с Христос и Неговото изкупително дело в центъра – а не фокусиращи се толкова върху евреите или земята Палестина. Старият Завет гледаше напред към Христос и Неговото дело (чрез предвиждане и пророчество), докато Новият Завет гледа назад към Христос и Неговото дело, прогласявайки благовестието, че Божието спасително царство вече е дошло. Тогава това всъщност е един всеобхващащ завет под различни администрации.
Цялата статия »