7 Mar 13

Нашата роля в Господната молитва

от Крис Ортиз

Когато Господ казва: „нека свети вашата светлина пред човеците“ (Матей 5:16), Той определено не ни призовава да сме „мили“, въпреки че винаги трябва да се стремим добро държание и учетивост. „Светлината“ са нашите „добри дела“, а тези добри дела трябва да накарат хората „да прославят вашия Отец, Който е на небесата„.

Какви са тези добри дела? Той продължава като дава примери за някои от тях, но Господната молитва (Матей 6:9-13) конкретно очертава стратегия за нашето най-велико дело.

В стих 8, Господ казва „Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му поискате„, така че смисълът на молитвата не е толкова заявление на нуждите – или дори само „изповед“, която губи смисъл с повтарянето. Молитвата е всичко това че и повече.

Господната молитва е уникална, защото тя включва действие от наша страна. С други думи голяма част от „молитвата“ ще бъде отговорена чрез нашите добри дела.
Цялата статия »

0 Коментара
Категория Апологетика, Богословие
  Публикувано от
Tagged , ,
1 Mar 13

Познание за Бога и за себе си

от Жан Калвин

Без познание за себе си няма познание за Бога.

Нашата мъдрост, доколкото може да се нарече истинска и здрава Мъдрост, се състои почти изцяло от две части: познание за Бога и познание за себе си. Но тъй като тези двете са свързани с много връзки, не е лесно да определим кое от двете предхожда и дава произход на другото. Защото, преди всичко, никой човек не може да изследва себе си без веднага да обърне своите мисли към Бога, в Когото живее и се движи; защото е съвършено очевидно, че дарбите, които притежаваме, не е възможно да са от самите нас; та дори самото ни естество не е нищо друго освен съществуване само в Бога. На второ място, тези благословения, които непрекъснато валят върху нас от небето, са като потоци, водещи ни към извор. Тук отново безкрайността на доброто, което лежи в Бога, става по-очевидна в контраста с нашата бедност. Конкретно, нещастната разруха, в която ни е хвърлил бунтът на първия човек, ни принуждава да обърнем очите си нагоре; не само че като сме гладни и умиращи да търсим от там това, което искаме, но и бивайки подбудени от страх, да се научим на смирение. И тъй като в човека съществува нещо като свят на нещастие и, откакто сме били лишени от божественото облекло, нашият оголен срам разкрива огромно множество от позорни качества, всеки човек, бивайки ужилен от съзнанието за своето нещастие, по този начин задължително придобива поне някакво познание за Бога. Така нашето усещане за невежество, суета, нужда, слабост, накратко, извратеност и тление, ни напомня (виж Калвин върху Йоана 4:10), че в Господа, и само в Него, обитава истинската светлина на мъдростта, здрава добродетел, изобилна доброта. Така сме подтиквани от нашите зли неща да разбираме Божиите добри неща; и, наистина, не можем да се стремим към Него искрено докато не започнем да се отвращаваме от себе си. Защото кой човек не е склонен да уповава на себе си? Всъщност кой не уповава по този начин в себе си, когато не познава себе си, тоест, докато е доволен от своите си дарби и не осъзнава и не мисли за своето нещастие? Следователно, всеки човек, когато започне да опознава себе си, не само е принуден да търси Бога, но също е воден за ръка да го намери.
Цялата статия »

0 Коментара
Категория Апологетика, Богословие
  Публикувано от
Tagged , ,
21 Jan 13

Въпрос 13 – Не скри ли Исус умишлено Своето послание, за да не се покаят някои хора?

от Гари Норт

Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
(Мат. 13:10-11)

Учениците не винаги разбираха притчите на Исус. Те трябваше да отидат при Него за тълкуване. Попитаха Го за това, че ако те се нуждаеха от тълкуване, колко повече множествата, които се събираха да Го слушат само от време на време, се нуждаят от тълкуване? Защо Той не говореше по-разбираемо?

Ако Неговата цел беше да предаде посланието Си ясно и на голяма публика, тогава учениците имаха право. Те трябва да са предполагали, че Исус искаше да общува с по-широка публика. Исас им каза, че, точно обратното, Неговото послание не беше за множествата от евреи, които идваха да Го слушат. Неговото послание беше елитарно послание, поне на този етап от служението Му.

“Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие: а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“ (Мт. 13:12).

Но не се ли нуждаеха тези хора от ясното послание за спасение? Безспорно, точно както Юда и Фараонът се нуждаеха. Не нуждата е това, което определя човешкия отговор на благовестието.

Цялата статия »

0 Коментара
Категория Апологетика, Богословие
  Публикувано от
Tagged , ,
17 Jan 13

Как човек се самооткрива: Рационализъм срещу Откровение

от Марк Ръшдуни

Писанието определя човека по начин, притеснителен за рационалиста. В Псалом 8:4 Давид задава въпроса: „Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?“ Това до някаква степен е риторичен въпрос, понеже целта е удивлението му на сравнението между човека и Бога, Чието име е превъзходно (велико, всемогъщо) по цялата земя.

Обяснявайки призванието на човека към господство, Давид отговаря на собствения си въпрос „Що е човек?“ Той не отговаря по абстрактен или философски начин, а по начина, по който Бог е открил истинската цел на човека. Давид се връща към Битие, за да отговори на въпроса си:
Цялата статия »

0 Коментара
Категория Апологетика, Християнски светоглед
  Публикувано от
Tagged , , , ,
8 Jan 13

Национална зaщита

от Р. Дж. Ръшдуни

127 псалом се отнася за национална защита. Три пъти се споменава, че човешките усилия без Господа са „суета“ или безмислени. Основната защита на хората е да направят Господа строител на обществото. Това означава вярване и подчинение на Неговия закон

Псалмистът продължава с това, че децата са най-доброто оръжие с което можем да командваме бъдещето за Господа. Първо, те са наследство и награда от Бога. Второ, те са описани като „стрелите в ръката на силния“, като оръжие за война. Призовани сме да служим на Господа и да бъдем Негови инструменти за свята война така, че да Божието царство да бъде постановено. Ключово оръжие за тази война са децата.
Цялата статия »

0 Коментара
Категория Етика, Общество
  Публикувано от
Tagged , , ,
17 Dec 12

Намерен за невинен защото е потърпевш

от Марк Ръшдуни

Един от най-срещаните случаи, когато оправдаваме лошо поведение е когато обявяваме някой за потърпевш, което означава, че този някой е жертва на някой друг.

Адам обвини Ева, и основно Бог; „Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох.“ (Битие 3:12).

Ева също се представи като жертва: „Змията ме подмами, та ядох.“ (стих 13). Да прехвърляш топката е повече от това просто да бягаш от отговорност; това е опит да прехвърлиш отговорността на някой друг.

В семейството често се обвиняваме един друг за възникналите проблеми. Родителите обвиняват децата за това, че правят живота им труден, а децата обвиняват родителите за истинските и въображаемите си неуспехи. Карл Маркс обвинил капиталистите за човешките социални и икономически проблеми и научил всички преуспяващи политически и социални инжeнери на силата на скaлъпеното чувство за вина. Работодателите и работниците често заявяват, че са жертви един на друг. Най-отвратителни са престъпниците, които се защитават като се представят за жертви на някой друг.
Цялата статия »

0 Коментара
Категория Етика, Общество
  Публикувано от
Tagged , ,
5 Dec 12

Въпрос 12 – Не са ли предопределени добрите ни дела?

от Гари Норт

Защото сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.
(Еф. 2:10)

Тези думи са по-малко познати от ония, които ги предшествуват: “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да не се похвали никой” (Еф. 2:8-10). Редът на спасението е следният: 1) по Божията благодат; 2) чрез вяра; 3) за предопределени добри дела.

Думите “отнапред е наредил” са съществени. Наредено от кого? От Бога. Кога? Отнапред. Отново откриваме, че посланието на Павел към Ефеската църква фокусира върху това, което Бог е направил преди началото на времената. Неговото слово е сигурно и спасението им е сигурно.

Бог не просто предопределя моментя на човешкото спасение във времето и на земята. Той също предопределя човешкия отговор на това спасение: добрите дела. Тъй като хората са възнаградени от гледна точка на своите дела (1 Кор. 3), Бог установява наследството на хората преди сътворението на света. Те ще извършат на земята предписаните им роли съгласно решението на Бога.

Ако това е неточно тълкуване, тогава какво е това, което Бог е наредил предварително? Просто възможности? Можем ли да бъдем спасени по благодат чрез вяра, и тогава да не правим нищо освен лоши дела? Тогава нямаше да сме християни (1 Йоан 1:3-6).

Цялата статия »

0 Коментара
Категория Апологетика, Богословие
  Публикувано от
Tagged , ,

« По-стари публикации

Парчета разум работи с WordPress