Видение

от Р. Дж. Ръшдуни

Тя била много модерна и привлекателна млада жена на около 20 години. Докато лежала в леглото със своя любовник, съпругът ѝ се прибрал неочаквано. Напердашил прелюбодееца шумно и го изхвърлил навън. През това време младата жена се обадила в полицията. Когато полицаите пристигнали тя настояла да арестуват мъжа ѝ. Защо? Защото бил нарушил личното ѝ пространство и „правата“ ѝ! Тя била оскърбена, когато полицаите отказали и се зачудила накъде ли отива света.

Изненадани ли сте? Не би трябвало. В Притчи 29:18 четем: „Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.“ Пророческо видение означава вярно проповядване на Божието Слово, така че хората, чрез Божия закон да имат светилник и виждане за пътя си. Това видение сега е изчезнало при безброй хора и също като младата прелюбодейка, тяхната представа за „права“ се формира според греха вместо според Божия закон.
Цялата статия »

Изследване: Всеобхватното господство на Христос

от Грег Бансен

В какво вярваме

Бидейки Създател на небето и земята, Исус Христос е всеобхватен Господар над всички хора и народи, както и над всички области на човешкия живот. Божият Син е всеобхватен Господар и заради Месианското Си въплъщение, смъртта, възкресението и възнесението Му отдясно на Отца, за да управлява целия свят.

Писанието ни учи, че Бог определи Сина Си да дойде на този свят като Негов избран Служител, изпълнен със Святия Дух, за да донесе правосъдие за народите (Исая 42:1). Още в Стария Завет има очакване, че Бог ще установи Царството Си на святия хълм на Сион (Псалом 2:6) и ще Му даде народите за Негово наследство, за да ги управлява (Псалом 2:8-12).
Цялата статия »

Млади майки работят за без пари

от Анна Т.

Онзи ден, докато чаках на опашка пред лекарския кабинет, случайно дочух разговора на две млади майки, които седяха до мен. Привлече вниманието ми, не защото беше нещо необичайно, а защото е доста типично в наши дни.

„Плащам доста за дневни разходи,” каза едната, „от дневните разходи до бензина, цялата ми заплата заминава. При това, прекарвам целия си ден извън къщи, прибирам се изморена, нямам време да свърша каквото и да било и почти не виждам децата си.” Втората майка прояви съчувствие, казвайки, че е в същото положение и добави, „въпреки че в момента не изкарвам достатъчно, има голяма вероятност да започна да печеля повече в следващите няколко години – тогава ще усетя повече от заплатата си.”

Забележете Цялата статия »

Антихрист в Постмилениализма

от Кенет Джентри

Уорфийлд споделя полезни прозрения относно учението на Йоан за Антихрист: „той прави три изявления относно Антихрист, които явно ограничават изводите. Транспонира го от бъдещето в настоящето. Разтяга го от личност в множество. Свежда го от личност в ерес.“[1] Тези три наблюдения подриват мнозинството от днешните дебати относно Антихрист.

Времето на Антихрист

Читателите на Йоан чуват за Антихрист, че още не е на сцената, обаче „иде“. Но Йоан ги информира, че „антихрист“ „сега е вече в света“ (I Йоан 4:3). Както Уорфийлд отбелязва, „настъпилото в историята ‘вече’ носи в себе си възможно най-силно убеждение“. Йоан пише: „и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света“ (I Йоан 4:3). Йоан очевидно ги предупреждава, че това, за което са „чули, че иде“, „е вече в света“. В допълнение отбелязва: „Както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи“ (I Йоан 2:18). Поради появата на тези антихристи, неговите читатели трябва да разберат „че е последно време“ (I Йоан 2:18). Те не са предвестници на антихристи в далечно бъдеще, понеже тяхното присъствие е сигнал, че това „последно време“ вече е дошло (гегонасин). „Понеже сега“ подчертава присъствието на това, от което те се страхуват („както сте чули“).
Цялата статия »

Изследване: Ограничено спасение

от Грег Бансен

В какво вярваме

Писанието ни учи, че когато Христос даде Своя живот като заместителна жертва за греха, Той го направи, за да изкупи греха на Своя народ. Той умря конкретно за онези, които Отец е избрал преди сътворението на света, а не общо за всички и всеки отделен човек, който живее. Така обсега на Христовата изкупителна жертва е ограничена за избраните (спасените) – въпреки че силата и ефикасността на Неговото изкупление са неограничени, и въздействието му е в полза на цялото човечество.

Ангелът инструктира Йосиф, че Исус „ще спаси людете Си от греховете им: (Матей 1:21).
Павел пише, че Христос даде Себе Си, за да изкупи „люде за Свое притежание“ (Тит 2:14).
Конкретно „църквата на Бога“ е тази, която Той е придобил със Собствената Си кръв (Деяния 20:28). Павел ни учи, че „Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25).
Цялата статия »

Христос, хилядолетният хрaм

от Кенет Джентри

Много коментатори посочват Йоановата демонстрация, че Исус е изпьлнението на храма (Йоан 2), като една от целите на Евангелието му, сьщо и това, че е изпьлнение на Съботата (Йоан 5), Пасхата (Йоан 6) и празника шатроразпъване (Йоан 7).[1] Христовите хора в мистичен съюз с Него са наречени „тялото“ (Римляни 12:5; I Коринтяни 12:27; Ефесяни 4:12). Също така, ние, които сме негов народ, сме наречени „храм“ (I Коринтяни 3:16-17; 6:19; II Коринтяни 6:16; Ефесяни 2:19–20; I Петър 2:5–9). Тъй като Той обитава сред нас ние имаме истинския храм в нас и можем да бъдем наречени храм. Христос в нас е надеждата на славата (Колосяни 1:27). Не само че Той, Който е истинският храм, е в нас, но и ние сме „в Христа“.[2]

Следователно пророчествата предсказващи изграждането на храма наново (когато не става дума за храма на Зоровавел от Стария Завет) говорят за Христос и Църквата, която Той изгражда. (Матей 16:18; Захария 6:12–13). Самият Той е основата и крайъгълният камък (Лука 20:17; I Коринтяни 3:11, 16–17; Ефесяни 2:20). Като Христов народ, ние сме свещеници (Римляни 15:16; I Петър 2:5, 9; Откровение 1:6), които принасят телата си в жива жертва (Римляни 12:1–2) и нашето служение като приемлив благоухаен принос (II Коринтяни 2:14–16; Филипяни 4:18; Евреи 13:15–16; I Петър 2:5). И така, „ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията“ (Евреи 13:10). Когато Той обръща още хора чрез суверенната Си благодат, Неговият нов заветен храм расте камък след камък (Ефесяни 2:21; 4:12, 16; I Петър 2:5, 9). Като изкусен строител, Павел се труди в този храм (I Коринтяни 3:9-17).
Цялата статия »

Разказът в Писанието

от Ерик Рaук

В движението на нововъзникващите църкви (и в по-малка степен извън тях), често ще чуете да бъде споменавана думата „разказ”. Повечето християни започват да се чувстват малко неудобно когато се отнесеш към Библията като към „разказ.” Когато чуят думата автоматично започват да мислят за нея в негативен смисъл, като за детски разказ, измислица или мит. Това от части се дължи на ефективната тактика на агностици скептици, които се отнасят към Библията като към „приказка за възрастни.” Обаче християните са длъжни да изучават Библията и като сборник от несвързани истории за качества на характера и мистериозна Божествена намеса. Докато децата ни са малки ги учим за „библейските герои”, използвайки колажи, фигурки и картинки. Вместо да използваме силните изображения на Давид и Голиат от Караваджо (виж тук и тук), ние прибягваме до цветни карикатури, колоритни рисунки, или още по-лошо, плодове и зеленчуци, за да разкажем историята. Чудно ли е, че такъв голям процент от децата израстнали в модерна църква, изоставят „вярата си” когато се сблъскат с реалността от „истинския свят?” Какво добро вършат тези колажи, когато си постоянно заговарян от професори, сътрудници и приятели, които се стремят да подкопаят твоята „Неделно-училищна религия?”
Цялата статия »