от Грег Бансен

В какво вярваме

Бидейки Създател на небето и земята, Исус Христос е всеобхватен Господар над всички хора и народи, както и над всички области на човешкия живот. Божият Син е всеобхватен Господар и заради Месианското Си въплъщение, смъртта, възкресението и възнесението Му отдясно на Отца, за да управлява целия свят.

Писанието ни учи, че Бог определи Сина Си да дойде на този свят като Негов избран Служител, изпълнен със Святия Дух, за да донесе правосъдие за народите (Исая 42:1). Още в Стария Завет има очакване, че Бог ще установи Царството Си на святия хълм на Сион (Псалом 2:6) и ще Му даде народите за Негово наследство, за да ги управлява (Псалом 2:8-12).
Цялата статия »

от Кенет Джентри

Уорфийлд споделя полезни прозрения относно учението на Йоан за Антихрист: „той прави три изявления относно Антихрист, които явно ограничават изводите. Транспонира го от бъдещето в настоящето. Разтяга го от личност в множество. Свежда го от личност в ерес.“[1] Тези три наблюдения подриват мнозинството от днешните дебати относно Антихрист.

Времето на Антихрист

Читателите на Йоан чуват за Антихрист, че още не е на сцената, обаче „иде“. Но Йоан ги информира, че „антихрист“ „сега е вече в света“ (I Йоан 4:3). Както Уорфийлд отбелязва, „настъпилото в историята ‘вече’ носи в себе си възможно най-силно убеждение“. Йоан пише: „и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света“ (I Йоан 4:3). Йоан очевидно ги предупреждава, че това, за което са „чули, че иде“, „е вече в света“. В допълнение отбелязва: „Както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи“ (I Йоан 2:18). Поради появата на тези антихристи, неговите читатели трябва да разберат „че е последно време“ (I Йоан 2:18). Те не са предвестници на антихристи в далечно бъдеще, понеже тяхното присъствие е сигнал, че това „последно време“ вече е дошло (гегонасин). „Понеже сега“ подчертава присъствието на това, от което те се страхуват („както сте чули“).
Цялата статия »

от Кенет Джентри

Много коментатори посочват Йоановата демонстрация, че Исус е изпьлнението на храма (Йоан 2), като една от целите на Евангелието му, сьщо и това, че е изпьлнение на Съботата (Йоан 5), Пасхата (Йоан 6) и празника шатроразпъване (Йоан 7).[1] Христовите хора в мистичен съюз с Него са наречени „тялото“ (Римляни 12:5; I Коринтяни 12:27; Ефесяни 4:12). Също така, ние, които сме негов народ, сме наречени „храм“ (I Коринтяни 3:16-17; 6:19; II Коринтяни 6:16; Ефесяни 2:19–20; I Петър 2:5–9). Тъй като Той обитава сред нас ние имаме истинския храм в нас и можем да бъдем наречени храм. Христос в нас е надеждата на славата (Колосяни 1:27). Не само че Той, Който е истинският храм, е в нас, но и ние сме „в Христа“.[2]

Следователно пророчествата предсказващи изграждането на храма наново (когато не става дума за храма на Зоровавел от Стария Завет) говорят за Христос и Църквата, която Той изгражда. (Матей 16:18; Захария 6:12–13). Самият Той е основата и крайъгълният камък (Лука 20:17; I Коринтяни 3:11, 16–17; Ефесяни 2:20). Като Христов народ, ние сме свещеници (Римляни 15:16; I Петър 2:5, 9; Откровение 1:6), които принасят телата си в жива жертва (Римляни 12:1–2) и нашето служение като приемлив благоухаен принос (II Коринтяни 2:14–16; Филипяни 4:18; Евреи 13:15–16; I Петър 2:5). И така, „ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията“ (Евреи 13:10). Когато Той обръща още хора чрез суверенната Си благодат, Неговият нов заветен храм расте камък след камък (Ефесяни 2:21; 4:12, 16; I Петър 2:5, 9). Като изкусен строител, Павел се труди в този храм (I Коринтяни 3:9-17).
Цялата статия »