Любов и омраза

от Р. Дж. Ръшдуни

В днешно време, когато хората правят любовта изцелител на всичко и изискват тотална любов към всичко, посланието на Писанието е освежаващо и здравословна антиотрова. Когато Исус Христос се обръща към църквата в Ефес, Той ги поздравява, за това, че мразят това, което и Той мрази: „Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“ (Откровение 2:6). В Писанието има много такива изявления: всички те предполагат нуждата от омраза като част от привилегията да се обича. Ако обичаме доброто, ще мразим злото. Ако обичаме и почитаме радостите и свещенството на брака и семейството, ще мразим всичко, което работи за неговото разрушаване. Ако обичаме християнската вяра и налседство, ще мразим анти-християнските сили, които воюват срещу тях. И ако обичаме страната си, ще мразим тези, които я съсипват, водят войни срещу нея или се опитват да я унищожат.
Цялата статия »

Срещу духовните хора

от Р. Дж. Ръшдуни

Една от най-големите ереси на нашето време е наблягането на това „да бъдеш духовен“, сякаш това е същността на християнина. Писанието ни призовава да се изпълваме със Святия Дух, което е много различно. Да бъдеш духовен вместо материалистичен е по-скоро вярване на гръцката философия и религия, и едно от обвиненията на гръцките философи към библейската вяра е, че тя е твърде материалистична.

Няма стойност в това, човек да бъде духовен. Все пак дяволът е изцяло духовен, но това не го прави по-праведен. Отново и отново в Писанието ни се дава тази заповед: „И тъй, осветете се и бъдете свети, защото Аз съм Господ вашият Бог“ (Левит 20:7). Да бъдем святи (или осветени), и да бъдем духовни не са непременно едно и също нещо. Писанието дава да се разбере ясно, че святостта означава искрено покорство към божието законово слово.
Цялата статия »

Конфликт на светогледи

От 17 век насам християнският светоглед е изгубил значително влияние на запад. Това се дължи до голяма степен на силното влияние на хуманизма, наложен от големите литературни великани на Англия и Америка. Това са отстъпниците. Веднъж допуснато, отстъпничеството е бавен процес и една християнска нация не се разлага просто в продължение на двайсет години. Масите през 16 век никога не биха купили очевидния атеизъм, който имаме днес. Но през 17 и 18 век сърцата на хората започват да се обръщат много бавно към човеко-центрираната епистемология, метафизика, и етика. С настъпването на 19 век, хора като Натаниел Хоторн и Марк Твен изразяват своята новооткрита вяра в хуманизма с ярки тонове и поразителна яснота.
Най-големите войни, водени в историята на света не са водените с меч. Най-големите битки се водят в областта на идеите. Никога преди не са се впримчвали толкова много хора в човеко-центрирана, светска форма на хуманизъм, както виждаме тук, в отмирането на християнския Запад. Никога залозите не са били толкова високи. От началото на християнската църква преди 2 000 години не са се отклонявали от християнската вяра толкова много хора както сега.

Дошло е времето, когато християните трябва да контраатакуват. В противен случай няма да има християни. Време е да спрем да губим тази битка. Християните трябва да включат енергично своя светоглед в света на голямата литература. Ако не направят това, техните деца ще бъдат завладени от човеко-центрирани идеи и голямото отстъпничество ще стане още по-голямо в бъдещите поколения.
Цялата статия »

В тяхната неволя: Как се отнасяме към днешните вдовици?

от Андреа Шварц

Вдовиците никога не са били популярна група през която и да е епоха в историята. Отношението към тях в много общества е било толкова лошо, че в някои случаи те са били погребвани заедно с умрелите си съпрузи. Понякога обществото не е позволявало на жените, чиито съпрузи са починали да се омъжат отново. Това е ставало, дори ако бракът е възникнал, когато жената е била още дете.[1] Пренебрегването на вдовиците трябва да е съществувало и по времето на Стария и Новия Завет, защото в Библията има многократни инструкции и предупреждения за грижа към вдовиците и сираците.

Има два добре известни пасажа, на които днес рядко се обръща особено внимание от тялото на вярващите. Твърде често християните бързат да цитират недостатъците, изкривяванията и отрицателните последици на съвремения хуманистичен държавизъм, без първо да извадят съчицата от собствените си очи (Матей 7: 5).

Двата пасажа, които на думи се знаят, но практически се игнорират, са:

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
(Яков 1:27)

По тази причина искам по-младите вдовици да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, за да не дават на противника никакъв повод за клевета.
(1 Тимотей 5:14)

Цялата статия »

0 Коментара

Жената според Притчи 31

От Божидар Маринов

Темата на тази статия е за патриархата и феминизма и какво патриархатът и феминизмът не разбират относно жената, относно нейното място в обществото и Божието царство и относно взаимоотношенията между мъжа и жената в семейството. Да, прочетохте правилно, отхвърлям и двете, и патриархата, и феминизма. Като християни, може би сте били учени да мислите, че патриархатът е библейски, а феминизмът е светски и езически. Това не е вярно. И двете, модерният патриархат и модерният феминизъм имат езически и идолопоклоннически основи и произход, и нито едното от двете не е в съгласие с посланието на Библията. В следващите редове ще се опитам да опиша истинската библейска жена и нейното подобаващо място в Божието царство, на основата на Притчи 31-ва глава.

Модерният феминизъм разбира се е напълно ирационален и безумен; това е толкова очевидно за всички, включително за тези от ляво на политическия спектър, че едва ли има нужда да бъде демонстрирано. Дори водещите фигури от ляво стоят далеч от него и водят начин на живот, който е по-близък до традиционния квази-християнски семеен живот. Крайният феминизъм е оставен на наивни улични активисти, които са културно неадекватни. Да не споменавам, разбира се, че тези модерни феминисти продължават да рушат своя собствен авторитет в очите на самите жени, за които се предполага, че те са загрижени. Най-скорошното феминистко недоразумение е заключението на едно така наречено „проучване“ публикувано в някакво предполагаемо научно списание, че е неетично кърменето да се начира „естествено“, защото има сексистки отенък. Какво означава това? Ами, това означава, че „да наричаш кърменето ‚естествено‘ определено подсилва група ценности относно половите роли“. Предполагам, че е много по-етично да наричаме кърменето „неестествено“. Чудя се как ще продадат тази безмислица на милионите майки в тази страна [САЩ – Бел.пр.]? Сериозно, искате да кажете на майка на новородено, че нейното кърмене е „неестествено“?

Истината е, че всичко което светският феминизъм постигна в последното поколение е да се излага до крайна степен. Тази философия беше възприета от умствено неуравновесени жени, чийто стремеж за защита на жените се свежда до опита да ги превърнат в мъже. Дори и най-независимата жена, ако е здравомислеща, би била скандализирана от подобна идея. Жените, които се идентифицират чрез претенцията да са мъже, са срещат рядко дори сред не-християните; и такива жени рядко могат да имат каквото и да е влияние върху други жени. Но не бързайте да мислите, че само защото съвременният феминизъм е саморазрушителен, това автоматично ще се превърне в културна победа за църквата. Не, няма. А причината е, че църквата има неща в миналото, за които трябва да се покае. Да, особено по отношение на мястото и правата на жените в обществото. Имало е време, в което църквата е била на страната на несправедливостта по този въпрос. И ние все още не сме се покаяли за това.

Цялата статия »

Права

от Деница Папратилова

Слушам по радиото някаква безспирна комедия. Толкова малоумщина на едно място, че просто не смея да не се присмея. За какво става въпрос ли? Ами за човешките права, отново. И по-конкретно за правата на хомосексуалистите. Пак щели да излизат да се демонстрират и заедно с това щели да си търсят правата. А за какви права става въпрос: Искат хората да сключват брак, както и да осиновяват деца, защото децата били човешко право. Пък и ядосани, че някой им се противопоставя. Чак се притесних – на тези хора никой ли не им е казал откъде идват децата?! При брак между мъж и жена (семейство) се получава, ама не, те искат хем така, хем инак.

Чудя се какво ли ще обясняват на децата, които искат да осиновяват, когато ги попитат откъде идват бебетата. А децата питат на ранна възраст, не е като да се надяваш някой в училище да ги светне по въпроса. Кой ги знае как ще пелтечат.
Цялата статия »

Три начина да насърчаваме съпрузите си

от Дженифър Торн

“Затова, насърчавайте се пoмежду си и се назидавайте един друг, както и правите”.
I Солунци 5:11

Дами, ние обичаме да говорим, нали? Искам да кажа, смята се, че жените говорят три пъти повече от мъжете. Оказа се, че това е мит, но явно жените говорят непрекъснато, докато мъжете са по-резервирани. Или поне така гласи митът.
Имах прадядо, който рядко говореше. Сядаше на масата за вечеря и просто гледаше към храната която желае докато някой забележи и му я подаде. Прабаба ми до такава степен разбираше от какво има нужда, че дори не беше необходимо да пита. Трябваше ѝ част от секундата, за да разбере. Тя, от друга страна, говореше постоянно. Мисля че тя говореше достатъчно и за двамата.
Като съпруги ние разбираме живота на нашите съпрузи така, както никой друг. Ние притежаваме голяма сила с това, че показваме обич, насърчаваме, и се молим много конкретно за нашите съпрузи – неща, които не само ще ги изградят, а и ще укрепят нашите бракове и ще изградят домовете ни.
От друга страна, ние притежаваме и голяма сила за разрушение. Нашите думи и тонът ни могат да разрушат общението и мотивацията, а критиките ни отнемат мира и обезсърчават. Тъй като сме близо до нашите съпрузи, лесно споделяме мислите си без предварително да отсъдим дали тези думи ще изградят или ще съборят.
Цялата статия »