Дългът и бъдещето

от Р. Дж. Ръшдуни

Дългът, държавен и личен, е инфлационен и разрушителен. Соломон казва: „Богатият властва над сиромасите, и който взема на заем е слуга (или роб) на заемодавеца“ (Притчи 22:7). Дългът е робство и предпоставка за противно на Бога управление. Едно нехристиянско общество ще бъде яздено от дългове и инфлации. Дългът и инфлацията включват консумация на бъдещето и бреме в настоящето. Преди някокло години данъчната тежест върху всеки мъж, жена, и дете в САЩ се предполагаше че е 45% от техния доход; до 1983, някои приемаха че е 59%. Ако е вярно, това означава, че човек трябва да работи повече от половин година само за да си плати данъците. За плащане на двоен десятък на Бога годишно е необходимо да се работи пет дни на седмица за два месеца, грубо казано.
И така, общият доход необходим, за да се издържаме и да даваме двоен десятък на Бога се сумира в по-малко от шест месеца за година. Нашата икономика с дълг към държавата консумира повече от половин годишен доход. Добавете към това тежестта на личния дълг, и финансовото положение на човек става наистина много трудно.

Така съвременната държавност е огромно препятствие за справедливостта и за бъдещето. Тя насърчава дълга и инфлацията, пояждането на бъдещето, и деморализацията в настоящето.
Цялата статия »

Всяко образование е религиозно

от Джейк Литвин

“Крайната цел на ученето е да поправим разрухата, причинена от прародителите ни, като опознаем правилно Бога и чрез това знание да Го обикнем, да Му подражаваме, да бъдем като Него.” – Джон Милтън

“Преди всяко друго, най-важното четиво за всички, както в университетите, така и в училищата, трябва да бъде Светото Писание… Бих посъветвал никой да не изпраща детето си там, където Светото писание не е върховно.” – Мартин Лутер

Съвременния мит, който днес е широко разпространен, е че образованието е неутрално. Обаче нищо на този свят не е неутрално. Всъщност неутралитетът е страничен продукт на хуманистичната мисъл, тъй като предполага автономна вселена, която е безсмислена и безцелена. Образованието по своята същност е религиозно.

Когато държавата поема сферата на образованието, декларира властта си над него и твърди, че не промотира никаква религия, това не означава, че отрича абсолютно всички религии. Тя само премахва онези, които се противопоставят на собствената ѝ етатистка, хуманистична религия.

Как би следвало едно християнско семейство да възприема образованието, когато е заобиколено от „безплатното“ образование, управлявано от държавата? Трябва ли християните наистина да осигуряват на децата си християнско образование?

Исус изисква от Своите хора да обичат Господа с целия си ум (Мат. 22:37). Ако нашия ум трябва изцяло да бъде отдаден на Бога, тогава можем ли с чиста съвест да изпратим децата си в образователна система, която ги учи да мислят агностично? Образованието или приема, че Исус е Господ над всяка област от живота, или че не е. Или приема убеждението, че цялата истина идва от Бога, или убеждението, че няма обективна истина. Всеки предмет, независимо дали е математика или история, наука или език, се преподава от гледната точка на най-върховен стандарт. Затова е абсолютно необходимо родителите християни да дадат на децата си образование, което да обхваща Господството на Христос във всеки предмет в клас.
Цялата статия »

4 стъпки към Библейска молитва

от Р.Дж.Ръшдуни

Когато не се молим, ние претендираме за автономност от Бога. Човек, който не се моли, разчита на себе си за разрешение на всички проблеми и трудности, в резултат на което ако някога се моли, молитвата му е безжизнена и формална. Молитвата му е по задължение, а не необходимост.

Когато човек се води от автономност, той е способен единствено на молитва към себе си. Той се притеснява, измъчва и тормози мозъка си в опит да измисли тайната на спасението в себе си. Нашия Господ се обръща към източника на всяка тревога когато казва: „И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?“ (Матей 6:27). Авономността е белязана от безпокойство. Екзистенциализмът има много какво да каже относно ролята на безпокойството в живота на човека, защото то е белег на автономност. Безпокойството иска да направи това, което единствено Бог може да направи, да извършва чудеса и да направлява посоката на човешките дела чрез провидение. Безпокойството и тревогата са белези на живот без молитва; те маркират човека, който се стреми да бъде господар на собствената си съдба и началник на душата си. Твърде много тревожещи се и хронично безпокоящи се хора се опитват да минат за по-духовни и духовно чувствителни, когато в действителност са безбожни. Алтернативата на молитвата са безпокойството и тревогата.

Да живеем без молитва е да считаме себе си за автономни, а да вярваме в тази автономност, осъзнато или не, е да отричаме доктрината за сътворението. Писанието ясно заявява, че Триединният Бог е създал всичко за шест дни чрез Своето суверенно слово (Бит. 1). Доктрината за сътворението е тясно свързана с молитвата. Практическото отричане на сътворението е животът без молитва. Молитвата е практическо потвърждаване на вярата в Сътворението и Твореца.
Цялата статия »

Копнежът по незабавното удовлетворение

от Р. Дж. Ръшдуни

Преди четиридесет години, когато бях мисионер в изолиран индиански резерват, бях впечатлен от две неща. Първо, индианците имаха изключителна интелигентност и способности; в уменията си имаха превъзхождащ потенциал. Второ, бяха много слаби в производителността – всъщност в Щатите бяха икономически на дъното, като в други сфери също се класираха много ниско.

Забелязах също, че никога не чух плачещо индианско бебе или дете. Какъвто и знак на недоволство да правеше бебето то веднага водеше до удовлетворяване. Подобна тенденция се виждаше и сред други така наречени диваци, нещо, което разбрах в разговорите си с мисионери от различни чуждестранни области.

Скоро осъзнах, че библейската вяра създава радикално различен модел за живота. Първо, нашия живот трябва да бъде съсредоточен в Бога – както пише в краткия катехизис на Уестминстърската изповед на вярата: „Основното предназначение на човека е да прославя Бога и да се радва на присъствието Му завинаги“. Това ни предпазва от търсенето на лично удовлетворение. Второ, приемайки, че окончателното и пълно осъждение на всички хора е отвъд времето и историята в небето и ада е приемане на непълното постигане на справедливост, праведност, благословение и награждаване в този свят. Но накрая ще бъдат постигнати перфектно. Това отлагане на удовлетворението ни налага дисциплина. Също така създава различна рамка за възпитание на децата.
Цялата статия »

0 Коментара

Истинската причина поради която евангелистите не кръщават бебета

от Шейн Морис

Учудващо често приятели (особено онези, които очакват деца) ме питат защо вярвам в кръщението на бебета. Няколко години отговарях, казвайки кои са най-добрите, според мен, библейски причини. Обикновено вече не действам така, понеже осъзнах, че самия аз достигнах до това убеждение по друг начин.

За повечето евангелисти пречката да разберат детското кръщение не е липса на библейски доказателства, а интерпретативните очила които носят, когато я четат. Тези очила, оформени от съживления, непреклонен индивидуализъм и основано на тайнства богословие, което е откъснато от църковните средства на благодатта – правят обръщението най-важната част от вярата. Това и трябва да очакваме, понеже американското евангелско богословие е формирано в пустошта, в лагерни събрания под звучното проповядване с огън и жупел.

Основната презумпция тук е, че човек трябва да има опитността на обръщението, за да бъде спасен. Трябва да се обърне от миналия живот към нов, обикновено със сълзи и ридание като доказателство за искреност. Този възглед за християнството работи добре в евангелска среда, където много хора са живели открито като невярващи. Проблемът е че не пасва, когато става дума за вяра предавана през поколенията.

Всеки който е израснал в християнски дом и все още вярва в Христос знае, че няма момент, в който да е преминал от “невярващ” към “вярващ”. Ние никога не сме били “обърнати”. Били сме приведени още от невръстна възраст и доколкото назад можем да си спомним, винаги сме уповавали на Христос за спасението от греховете ни без значение дали сме били кръстени като бебета или не.
Цялата статия »

Бог срещу социализма

от Джоел Макдърмън

Всемогъщият Бог притежава всичко. Това е библейския възглед: “Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея” (Псалом 24:1); Бог заявява: “Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове. Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми. Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.” (Псалом 50:9-12).

Бог е създал човека по свой образ. Човека отразява божия характер и ред. Точно както Бог притежава всичко, той делегира настойничеството и господството над собствеността на Своя образ, човека (Битие 1:26-28), така хората имат способността и призванието да действат като частни собственици. Бог насадил специална градина – Едемската градина – и поставил човека в нея, за да я обработва и да я пази (Битие 2:8, 15). Когато Адам и Ева се разбунтуват срещу божия законов ред, Той ги изгонва от нея, като поставя предупредителен знак “не преминавай” във формата на ангел пазител на входа (Битие 3:23-24). Адам и Ева доста бързо научават какво означава частна собственост.

Това учение бива продължена като божия начин за подреждане и облагодетелстване на едно общество – нещо, което виждаме във факта, че божиите фундаментални закони за живеене – Десетте заповеди – включват забраната за кражба (Изход 20:15). Никой човек или група от хора не може да взима чужда собственост – било то чрез индивидуално действие, чрез създаване на закон, петиция, заговор или чрез позоваване за “общо благо” – без да наруши божия закон. Стария завет често споменава преместването на имотната маркировка на съседа като начин някой да увеличи земята си (Второзаконие 19:14; 27:17; Йов 24:2; Притчи 22:28; 23:10; Осия 5:10). Тези споменавания забраняват или осъждат такова действие като атака срещу наследството и собствеността (Второзаконие 19:14).
Цялата статия »

Има ли такова нещо като „законни данъци“?

от Джоел Макдърмън

Отговорът е не. Нека обясня.

Дъг Уилсън публикува мнение, че „данъчното облагане може да се прави правилно“, с което той казва, че съществуват законни данъци според Библията. Въпреки че много ценя п-р Уилсън, и сме на едно мнение по огромен брой въпроси, не съм съгласен с това негово заявление и мисля, че е важно за цялостната визия на християнството за бъдещето.

Дъг прави разграничение между облагане с данъци, което е без библейско постановление, и това с библейско такава, което, следователно, би трябвало да приемаме за нормативно в едно общество. Може да сме в съгласие спрямо първия вид данъци, но не и за втория. Дъг пише:

„Знаем, че данъчното облагане може да бъде приложено правилно, защото Библията говори за плащането на данъци на когото се дължат (Рим. 13:7). Това са данъци, които дължим, и не трябва да бъдат считани за кражба. Не трябва да се дразним от плащането на законните данъци повече, отколкото се дразним, когато плащаме сметката за кабелната телевизия.“

Цялата статия »