Три начина да насърчаваме съпрузите си

от Дженифър Торн

“Затова, насърчавайте се пoмежду си и се назидавайте един друг, както и правите”.
I Солунци 5:11

Дами, ние обичаме да говорим, нали? Искам да кажа, смята се, че жените говорят три пъти повече от мъжете. Оказа се, че това е мит, но явно жените говорят непрекъснато, докато мъжете са по-резервирани. Или поне така гласи митът.
Имах прадядо, който рядко говореше. Сядаше на масата за вечеря и просто гледаше към храната която желае докато някой забележи и му я подаде. Прабаба ми до такава степен разбираше от какво има нужда, че дори не беше необходимо да пита. Трябваше ѝ част от секундата, за да разбере. Тя, от друга страна, говореше постоянно. Мисля че тя говореше достатъчно и за двамата.
Като съпруги ние разбираме живота на нашите съпрузи така, както никой друг. Ние притежаваме голяма сила с това, че показваме обич, насърчаваме, и се молим много конкретно за нашите съпрузи – неща, които не само ще ги изградят, а и ще укрепят нашите бракове и ще изградят домовете ни.
От друга страна, ние притежаваме и голяма сила за разрушение. Нашите думи и тонът ни могат да разрушат общението и мотивацията, а критиките ни отнемат мира и обезсърчават. Тъй като сме близо до нашите съпрузи, лесно споделяме мислите си без предварително да отсъдим дали тези думи ще изградят или ще съборят.
Цялата статия »

Синагогата на Христос

от Стив Шлисел

Въпросът е, че църквата в Новия Завет е повече училище, отколкото храм.
– Chalsedon Position Paper #1

Обучението на … зрели хора е дейност на църквата. Целта на църквата не трябва да е да довежда хората в подчинение на църквата, а да ги обучава в царско свещенство способно да доведе света в покорство на Цар Христос.
– Институти на Библейския закон, Глава 14, 5 или 784 стр.

Какво става, когато се представя някаква карикатура на Исус, когато постоянно се изисква покорство без да се споменава определената от Бога цел на покорството, и когато човекът бива постоянно призоваван да бъде готов в Господа, но без конкретна цел? Тогава служението на църквата става безполезно, а животът на вярващия обезсърчаващ.
– Институти на Библейския закон, Глава 8, 1 или 467 стр.

Църквата не се ражда на Петдесятница. Тя е Бар Мицвах (еврейското встъпване в зрелост, бел. прев.), което е сериозно. Църквата има дълга, макар и разпокъсана история до времето когато пълнотата на Христовия Дух идва, – и славно, макар и трудно бъдеще. До Петдесятница, църквата, заради историята си, провиденчески посветената си организация и обещаното водителство на Святия Дух, е добре подготвена да изпълнява функцията си в света.

Белгийската изповед, в точка 27, казва: Ние вярваме и изповядваме една католическа или вселенска Църква… Тази Църква съществува от началото на света, и ще бъде до неговия край… Но не винаги е имала същата форма. В Едемската градина Бог идентифицира и отделя Църквата (тогава състояща се от двама), като използва основните елементи, Слово и Причастие, Обещание и Символ, които присъстват в църковната история, в една или друга форма. Нашите първи родители са създадени да разбират себе си и всичко друго чрез слово. Те получават определящото Божие Слово; чуват антисловото на змията. Избирайки определенията на дявола, те нарушават завета със Създателя си и встъпват в съюз с техния унищожител, като стават съпретенденти с него за трона.
Цялата статия »

Какво е управление?

от Р. Дж. Ръшдуни

Една от думите, с които се злоупотребява най-много във всички езици днес е думата „управление“. Когато повечето хора я използват, те визират федералното правителство или държавата, или общината, или градската управа, или всички тях взети заедно. Тази употреба на думата се отдалечава много от библейския ѝ смисъл, пуританската и ранно американската ѝ употреба.

Библията говори за управление като атрибут на Бога и Христос. Исая 9:6 заявява за Месия: „[У]правлението ще бъде на рамото Му.“
На човешко равнище, всяко управление е делегирано от Бога, като има седем основни нива на управление. Първото ниво (и най-основно) е себеуправлението: себеуправлението на божиите хора. Без него ще имаме единствено беззаконие. Един от основните ни проблеми днес е липсата на себеуправление.

Второто ниво е семейството. В Библията семейството е поставено като най-важната „институция“ или агенция на земята. За човека, семейството е първото и най-основно управление, училище и църква, от детството нататък. Ако семейното управление е слабо, цялата страна е слаба.
Цялата статия »

Какво представлява християнското образование?

Какво представлява християнското образование? Понякога християнските училища са християнски само по име: те са хуманистични училища, в които Библията е добавена към курс от хуманистични предмети. Сериозна грешка правим като приемаме, първо, че има неутрален предмет, който може да бъде преподаван по същия начин както в християнски училища, така и в хуманистични училища. Да разсъждаваме така означава да отхвърляме Божия всеобхватен суверенитет над всички неща. Това означава, че съществуват области, в които господ е не Бог, а човекът. В цялото творение няма неутрална област. Това което вярваме, определя нашeто виждане в математиката, историята, биологията, геологията, изкуствата, физическото образование, и всичко останало. Триединният Бог е абсолютният Творец на всички неща и следователно техен абсолютен Господ и определител. Всички предмети биват преподавани или от библейска, теистична гледна точка, или от хуманистична гледна точка, в центъра на която е човекът.

Второ, трябва да помним, че фактите никога не са неутрални, както Корнилиъс Ван Тил ни е учил. Преди факта е вярата. Вярата обяснява и определя фактите. „Фактите“ на вселената са много различни за будиста, екзистенциалния хуманист, и правоверния християнин. За будиста всичко е илюзия и злочестина. Неговата вяра изисква да отрича съществуването на света и живота. Maйa и кармата определят всичко. За екзистенциалния хуманист „фактите“ имат единствено чисто лично значение, значението, което всеки човек им приписва. Нито човекът, нито творението имат някаква същност, някакво сътворено и предопределено значение. Доброто и злото и всяка друга форма на смисъл е самозародена: те са стойности, които аз приписвам на нещата по собствена воля. Не съществува значение, дадено от Божието творческо действие. Всичкото значение идва от творческото действие на човека.
Цялата статия »

Как християнството е изобретило децата

Ние сме забравили каква дълбока културна революция е извършило християнството. Всъщност забравяме за нея именно защото е толкова дълбока: Има много идеи, които просто приемаме наготово като естествени и очевидни, но те не са съществували преди появата на християнството, което е променило напълно нещата. Вземете, например, идеята за децата.

Днес приемаме наготово факта, че невинността и уязвимостта на децата ги прави същества със специална стойност и имат право на специална грижа.

Придаваме им и романтичност – на тяхната красота, тяхната радост, тяхната живост. Нашата култура ни насърчава да се оставим на сантименталните си чувства, когато гледаме снимки на бебета. Какво би могло да бъде по-естествено?

Всъщност исторически погледнато, това виждане за децата e странност. Ако не сте съгласни, просто вижте какъв е бил възгледът за децата, който е преобладавал в Европейския древен езически свят.
Цялата статия »

Изграждане на посвещение за християнско образование

от Маги Маринова

Ако искаме да предадем нашата вяра и любов към Бога на следващото поколение и да бъдем способни да дадем видение и цел за живота на нашите деца, трябва да имаме видение и разбиране за нашето призвание като родители и учители и да изградим посвещение към изпълнението на това призвание. Нашето посвещение ще дойде от нашата вяра и разбиране на Писанията. Божието Слово е нашата основа за образование. Нужно е да знаем какъв е Божият план за човешката история и за културата в нашето време и каква е нашата роля като родители в Неговия план. Видението за християнско образование ще ни води във време на трудности и изпитания на вярата ни.

В тази връзка ще разгледаме следните три въпроса:

  1. Какъв е Божият план за историята и времето от теологична и философска гледна точка?
  2. Има ли разлика между християнско и нехристиянско образование?
  3. Какъв трябва да бъде нашият отговор на това, което ни учи Божието слово?

Пример за човек с видение в Библията е Авраам. В Евреи 11:10 ни се казва, че той гледаше към град, чийто строител и създател е самият Бог. Бог го извика от дома му в Ур Халдейски. Той го призова да излезе от земята, която беше езическа и да отиде в земя, която Той ще му покаже, където ще сключи завет на благодат с него, така че „в него ще се благославят всички народи“ (Галатяни 3:8). Евреи 11:10 ни казва, че Авраам живя с вяра, търсейки града, чийто създател и строител е Бог. Бог изведе Авраам от езическото общество и му даде видение за Божието общество. Бог изпълни Своя завет като изпрати Своя Син чрез потомството на Авраам. В Галатяни 3:16 Павел ни казва, че чрез Неговия потомък, който е Христос, Бог ще изпълни Своя завет. Авраам повярва на това обещание, че ще бъде „наследник на света“ (Римляни 4:13).
Цялата статия »

Библейска позиция за спазването на завета с Бог по отношение образоването на деца ни

от Грег Бансен

Като изповед на нашата вяра, свидетелство към света и поучение за всички истински вярващи, старейшините на тази църква решихме да изложим тук нашето искрено и библейски базирано убеждение, че Господ е възложил на родителите отговорността и окончателната власт да осигурят, направляват и контролират образованието на децата си, така че те да бъдат научени, по отношение на този свят и във всяка област от живота, да мислят Божиите мисли след Бога и да ходят във всичките Му пътища.

Човекът беше създаден по Божия образ и за Божия слава, да изучава, покорява и развива света, в който Бог го постави (Битие 1:26-28). По естество, от самото начало, задачата която имаха родителите бе да предадат това призвание на децата си и да им помогнат да го осъществят.

Етичният бунт на човека срещу Бога доведе до проклятие върху човечеството (Битие 3:17-19), което се изразява не само духовно (Римляни 8:5-8; Ефесяни 2:1-4), но и интелектуално (Римляни 1:21-22; 1 Коринтяни 2:14; Ефесяни 4:17-18), и въвежда неизбежно противопоставяне между противниците на Бога и тези, които принадлежат на обещания Спасител (Битие 3:15).

В следствие на това, задачата за постигане на правилно познание за света и развиване на прославящо Бога общество се сблъсква с огромни пречки и изопачавания. Това прави задължително родителите да образоват децата в светлината на Божието откровение, неговата сила и благодат. Изкуплението, което Христос е осигурил за нас, не само духовно ни спасява от идещия гняв, но и ни избавя от интелектуално безсмислие и безумни разсъждения в нашите методи за изучаване на света, в който живеем.
Цялата статия »

0 Коментара