от Закари Коновър

Име един незабележим навик, в който попадаме като вярващи, без да осъзнаваме. Чуваме нещо в Словото и, преди да му се подчиним, го претегляме.

Разбирам ли го?
Съгласен ли съм?
Съвпада ли с моето виждане за нещата?

Изглежда отговорно. Изглежда обмислено. Но под това се крие опасно обръщане на ролите.

Започваме да се държим така, сякаш нашето разбиране е критерият, по който се измерва Божието Слово.

Писанието никога не ни възлага такава роля.

Божието Слово не е истина, защото можем да го обясним напълно. То не е надеждно, защото съвпада с нашите инстинкти. То не е авторитетно, защото се вписва идеално в нашите представи.

То е истина, защото Бог го е изрекъл.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Веднъж пастир Стийв Шлисел от Бруклин, Ню Йорк, ми обърна внимание на I Летописи 21:1 – греха на цар Давид при преброяването на народа, и на коментара на библейските учени отпреди няколко поколения. Учените, които смятат преброяването на Давид за зло, пишат: „Грехът на Давид при преброяването на народа се състои в това, че то е било или задоволяване на гордостта му, за да установи броя на войните, които може да събере … или, може би, още по-вероятно, за да въведе редовна и постоянна данъчна система, която той е смятал за необходима, за да осигури адекватна издръжка на монархията, но която е била смятана за … нововъведение спрямо свободата на народа.“ Днес един сенатор от щата Калифорния ми се обади по телефона, за да ми каже, че по време на обсъждането на нов данъчен закон е задал един елементарен въпрос: „Ами моралността на този данък?“ Всички са го погледнали безизразно, а след това са продължили, сякаш не бил казал нищо.

Обаче още в началото на историята на Съединените щати Джон Маршал предупреждава: „Властта да облагаш с данъци е власт да унищожаваш“. Нищо не е променило този факт. Бог ясно заявява: „Не кради“ (Изход 20:15). Някои държави действително са повишили данъците върху доходите, за да принудят едрите земевладелци да продадат фермите си. Това е кражба.

Но отговорът не е данъчен бунт, а завръщане към морала и вярата. Нашите правителства са лоши, защото ние, хората, сме неморални и получаваме такива управници, каквито сме си избрали и каквито заслужаваме. Промяната започва от нас. Само тогава тя е ефективна.

от Юри Брито

Диспенсационализмът не е погрешен заради своите привърженици. Като преобладаващ евангелски етос в нашата страна съм срещал хиляди верни, вярващи в Библията, ревностни светии, които се придържат към различни диспенсационални характеристики. Това е начинът, по който американската църква функционира. Повечето американски евангелисти превръщат диспенсационализма в своя есхатология по подразбиране. Тя най-добре обяснява времето, войните и най-лошото човешко поведение.

Джон Макартър веднъж отбеляза: „Правилното разбиране на есхатологията е благословение, а правилното разбиране на есхатологията ще ви пречисти“. Макартър вярва, че всяко отклонение от диспенсационните категории вреди на разбирането ни за Писанията и дори на самите нас.

Но защо диспенсационализмът е подложен на такъв удар? Защо привържениците му са остарели, докато се борят да предадат тезите на следващото поколение? И защо диспенсационализмът е преминал през толкова много вариации, които го доближават все повече до стандартните заветни принципи? През 1993 г. Кен Джентри правилно отбелязва:

Диспенсационализмът е изоставен от мнозина, а сред тези, които му остават верни, той се променя радикално в заветна посока. Лошата новина е, че: Подобно на Римската империя, диспенсационализмът е толкова масивен, че ще отнеме много време да рухне.

Действително диспенсационализмът продължава да се срива. Той не се проваля, защото неговите защитници не го защитават добре; той се проваля, защото не успява да осигури богословска и библейска последователност.
Цялата статия »

от Чарлс Ходж

Библията е ясна книга. Тя е разбираема за хората. И те имат право и са длъжни да я четат и тълкуват сами, за да може вярата им да почива на свидетелството на Писанията, а не на това на Църквата. Такова е учението на протестантите по този въпрос.

Не отричаме, че Писанията съдържат много неща, които са трудни за разбиране; че те изискват усърдно изучаване; че всички хора се нуждаят от напътствието на Светия Дух, за да постигнат правилно познание и истинска вяра. Но твърдим, че всички необходими за спасението неща са достатъчно ясни, за да бъдат разбрани дори от неуките хора.

Не отричаме, че за правилното разбиране на Писанията хората, учени и неучени, трябва не само да сравняват Писанието с Писанието и да се възползват от всички средства, които са им налични, за да им помогнат в търсенето на истината, но и да отдават най-голямо уважение на вярата на Църквата. Ако Писанията са ясна книга и Духът изпълнява функциите на учител за всички Божии чада, от това неизбежно следва, че те трябва да са съгласни по всички съществени въпроси при тълкуването на Библията. И от този факт следва, че несъгласието на отделния християнин с вярата на Вселенската църква (т.е. с тялото на истински вярващите) е равносилно на несъгласие със самите Писания.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Когато Захария, „изпълнен със Святия Дух“, пророкува за значението на предстоящото раждане на нашия Господ и на Йоан Кръстител, той се радва на тези чудотворни събития и въздействието, което те ще окажат (Лука 1:67-69).

Появата на Йоан и на родения от девица Исус означава, първо, изкупление или спасение, „рог на спасението за нас“. Той свързва думата „спасение“ със символа на рога, който означава „сила“. Спасението е нещо повече от избавление: то е новорождение в сила. Второ, едно от значенията на спасението е победа и Захария казва, че Бог чрез Христос ще „даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх“. Думите „не се страхувай“ звучат в рождествената история: уверението на ангела към Мария (Лука 1:30), разговорът на ангелите с пастирите (Лука 2:10) и призивът към нас да служим на Господ победоносно и „без страх“. Трето, казва ни се, че „ще ни посети зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира“ (Лука 1:78-79). Зората е утринната звезда, символът на изгряващото слънце и знак, използван в миналото за обозначаване на нов световен ред, защото Царят е дошъл.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Свидетелствата за раждането на нашия Господ ни разказват за най-славното събитие в света и за най-значимото му нашествие. Днес хората са готови да слушат всякакви глупости за посетители от космоса и „звездни войни“, но са безразлични към най-голямото нашествие, което можем да си представим!

На онзи ден Бог Син влезе в света. Той дойде като Цар, за да го завладее отново за Бог Отец и да го върне към първоначалната Божия цел – да бъде Божие царство. Той дойде с благодат и изцеление за всички, които Го приемат с вяра, и със съд за онези, които се опитват да отнемат Царството от законния му Господар.

Идването на нашия Господ ни разказва за Неговото велико спасение и ясно показва, че животът е трагедия или катастрофа само ако отхвърлим Царя. Престанете да гледате на света с очите на мъртъвци, които не виждат нищо друго освен войни и слухове за войни, скърби, бедствия и празнотата на греха. Да гледаме света с очите на мъртъвци означава самите ние да сме мъртви за Княза на мира и живота. Нека рождествените песни зазвучат в сърцето ви с радостта на Царя: „Бог да ви даде мир, господа. Нищо да не ви смущава. Помнете, че Христос, нашият Спасител, се роди на Рождество.“[1] В света има радост сред тези, за които е дошъл Господ.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Един стих, който често идва наум, е Яков 1:5:

„Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.“

Кога беше последният път, когато помолихте за мъдрост? Бил съм на страшно много молитвени събрания през годините, но не се сещам за много молитви за мъдрост. Или хората в църквата се задоволяват да бъдат глупави, или считат, че са мъдри.

Интересното е, че молитвата за мъдрост не е обвързана с никакви условия. Просто трябва да се молим с вяра. В същото време ни се казва колко е важна мъдростта: „Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост“ (Притчи 4:7). Казва ни се още, че мъдростта е благословение (Притчи 3:13); тя е по-ценна от скъпоценни камъни и всичко друго (Притчи 8:11); тя е основата за добър живот (Притчи 24:3) и така нататък. Доста очевидно Бог счита мъдростта за необходима за добър живот и също обещава да я даде на всекиго, който поиска.
Цялата статия »