от Анна София Боткин

Много момичета са ни казвали, че се борят да запазят сърцата и умовете си чисти за своите бъдещи съпрузи. Това е трудна задача, тъй като Бог е свързал половете по такъв начин, че да бъдат привличани един от друг, но също е заповядал „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.” (Притчи 4:23)

Много често са ни искали съвет по този въпрос, затова накратко го представихме миналата седмица в нашето послание „Какво нашият баща ни научи за момчетата,” на семинара Бащи-дъщери 2009 организиран от Vision Forum. По-долу са някои от моите бележки от посланието.

Нашите пътувания, работата ни и особено фактът, че имаме петима братя и баща, който обича да обучава млади мъже, са ни поставили в среда, която често е доминирана от мъже. Ето няколко практични неща, които нашият баща ни е научил, за да бъдат сърцата ни спокойни и вниманието ни насочено към Божиите неща.
Цялата статия »

от Дамян Кънев

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи;
така и малко безумие покваря онзи,
който е уважаван за мъдрост и чест. (Еклесиаст 10:1)

Докато четях първите 2-3 параграфа от статията Библейският възглед за науката, бях готов да кликна на сърчицето, че я харесвам. На четвъртият абзац почнах да се колебая, а като прочетох статията, реших че е редно да напиша статия, с която да внеса някои уточнения.

Съгласен съм с много от заключенията на автора, който вероятно е мъдър и уважаван човек. Обаче, много от примерите и аргументите му ми приличат на мухите, които развалят мирото на мировареца от Еклесиаст 10:1.
Цялата статия »

от Гари Демар

1. Не можеш да превърнеш бедните в богати чрез закон, който превръща богатите в бедни.
2. Когато някой получава нещо, за което не е работил, друг трябва да е работил за него без да го получи.
3. Държавата не може да даде на някого нещо, което преди това не е взела от друг.
4. Когато половината от хората разберат, че няма нужда да се работи, защото другата половина ще се грижат за тях, и когато другата половина разбере, че няма смисъл да се работи, защото някой друг ще получи това, за което са се трудили, това мили приятелю, е началото на края на една нация.
5. Не можеш да умножиш богатството като го делиш.
Цялата статия »

от Деница Папратилова

Всеизвестен факт е, че всяка нация изпитва гордост при военен успех. Усеща се сигурна в силите си и гледа уверено към бъдещето. Затова тази сила се отпразнува подобаващо с военен парад. В древен Рим победилата армия е влизала в града с празнично шествие посрещана от радостния народ. Днес изтъкваме военните си сили с ежегоден парад на който виждаме с какво разполага оръжейния инвентар на страната и разбира се числеността и достойнството на военните.

Но наскоро в нашата, а и в други страни навлезе гей парадът. И тъй като целта на даден парад е да се отпразнува силата на нацията и да се вдъхне сигурност и радост у народа, питам: какво се празнува при шествието на хомосексуалистите? С какво допринасят те за народа ни? Те ли са силата на страната ни? Те ли ни носят сигурност? Те ли ни радват?

За разлика от военния парад на който се чувстваме победители, гей парадът ни навява потисничество. И за да се освободим по някакъв начин от чувството на потиснатост, гледаме на гей парада като на цирково представление или твърдим, че сме с „по-отворени“ умове и сме толерантни към различните, като по този начин одобряваме потискащото извращение. Но тази толерантност е пагубна за нас и за тях, защото отбягваме истината. Ние като просветена нация много добре знаем, че „като познаем истината, истината ще ни направи свободни.“ Истината е, че „Бог сътвори човека по Божий образ; мъж и жена ги сътвори.“ И извращаването на мъжествеността и женствеността е гнусно за Бога, защото не отразява Божия характер. Когато хората следват извращенията си, отхвърлят Бога и възприемат себе си за богове.

И така, българино, кой е твоят Бог? Този, Който те е създал и те прави силен и свободен народ, и ти дава радост? Или разчиташ на себе си, следваш извращенията си и се оставяш да бъдеш потискан?

от Гари Крамптън

Много нехристияни и голяма част от християните са на мнението, че науката (физическата или природната наука) е непрекъснато растящо тяло на истина относно вселената. Прогресът на науката, технологичните ѝ триумфи, както ни се казва, демонстрират нейната истина. Науката изглежда неопровергаема. В крайна сметка те дават резултат, нали? Не е ли успехът критерии за истината?

Такъв е случаят, докато Библията не се изправи срещу науката. Тогава трябва да тълкуваме Библията по друг начин. Например, когато науката каже (и свещеникът е съгласен), че (някакъв вид) еволюция е факт, а не само теория, трябва да погледнем отново Битие 1 глава. Вече не можем твърдо да се съгласяваме с Уестминстърския кратък катехизис (Въпрос 9), че: „Сътворението е онова дело на Бога, при което Той създава всичко от нищо посредством Своето мощно слово в продължение на шест дни; и всичко създадено от Него е много добро.“ Шестдневният креационизъм трябва да бъде преразгледан. Това е, както ни уверяват, някакъв обскурантен възглед за нещата.

Да говорим срещу този начин на научно мислене е направо богохулство в някои кръгове, защото за много хора, науката е богът на тази епоха. Всъщност това е целта на тази статия, да хули бога на науката. Науката, както ще видите, не е основният откривател на истината. Всъщност, науката не е способна да открие каквато и да било истина. Цялата статия »

от Божидар Маринов

Крахът на Рим

В последните си десетилетия античен Рим се занимавал много с исканията, сигурността и тегобите на своите граждани. Това ги направило толкова лениви, че империя с население над 50 милиона, съвършена инфраструктура и боеспособна армия не успяла да се противопостави на неколкостотин хиляди германци и готи. Прирастът бил отрицателен, икономиката разбита от високите данъци и регулациите, а римските граждани така напълно лишени от поглед към бъдещето, че когато през 406 сл. Хр. град Тревес бива завзет и разрушен от франките, оцелелите поискали от императора не да възстанови канализацията или мелниците, а да построи нов амфитеатър, в който да продължат да си гледат гладиаторски борби.

Натам отива Европа днес, ако не премахне своята порочна тотална система за социални грижи.

Преди няколко години френски социологически институт стигна до логичния и очевиден извод, че европейската цивилизация е на умиране. Естественият прираст е като цяло отрицателен. Научно-техническият потенциал на континента се топи. Европа, която е историческата майка на съвременната наука, изпитва все по-голям недостиг от учени и научни колективи, които да поддържат научния растеж.

Френските социолози правят сравнение между Европа, от една страна, и Северна Америка и Източна Азия, от друга. С угаснал предприемачески дух и липса на визия за бъдещето, Старият континент не издържа сравнението, макар че има най-съвършената икономическа, транспортна и телекомуникационна инфраструктура, съществувала някога в историята, най-квалифицираното и дисциплинирано население на планетата, най-популярните и привлекателни културни постижения, които предизвикват възхищението на целия свят.
Цялата статия »

от Джери Джонсън

Може би си мислите, че това е шега. Със сигурност атеизмът не е основан на вяра, още по-малко на сляпа вяра. Християнството е това, което е основано на нерационална, недоказана, презумптивна вяра. Нека да разискваме. Ще започнем с въпроса какво е атеизъм. Според Дагобърт Рунс, както е писал в Речник на философията, атеизмът е „вярата, че няма Бог.“

Преди няколко години по време на лекциите си, един професор, който бил атеист, провокирал някои от студентите християни за тяхната вяра в библейския Бог. Всъщност, студентите си спомнят как този професор сякаш си бил поставил за цел да ги убеди в абсурдността на християнството, до там, че започнал да ги тормози. Когато наближил краят на семестъра, няколко от тези студенти попитали професора дали е съгласен да направят дебат по въпроса. Той веднага се съгласил, вярвайки, че ако спечели дебата, веднъж завинаги ще отърве студентите си от глупавата им вяра в Бога. Това, което следва, е транскрипт от дебата. Със „А“ ще означим атеиста, а с „Х“ – християнина. (Атеистът имал диплома по биология, а християнинът два доктората, единият по философия.) Думата е дадена първо на атеиста.[1]
Цялата статия »