от Гари Норт
На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?
(Рим. 9:19).
Павел беше специалист по логика. Той знаеше точно какво обърканите (или бунтовни) хора ще се запитат, след като е описал закоравяването на сърцето на Фараона от Бога. Човекът, който не желае да приеме истината на Павловите думи, ще отвърне: “Ти казваш, че Бог не прояви честно безпристрастно отношение. Фараонът би могъл да се покае. Но Бог не му позволи да се покае. Какъв Бог е това? Казваш, че Той е всемогъщ. Тогава Той не е справедлив. Кой би могъл да противостои на волята на всемогъщ Бог? Но такъв Бог не е Бог на етиката, защото Той ограничава човешкото етично поведение. Аз не вярвам в твоя Бог. С други думи, Павле, ти си представил неправилно Бога. Ти свидетелствуваш грешно срещу Него. Бог или е праведен, или е върховен предопределящ Бог. Но Той не може да бъде и двете. Аз предпочитам да вярвам в праведен Бог, Който допуска човешка независима свободна воля. По-добре свят на възможностите, отколкото предопределен свят.”
Отговорът на Павел на такава логика е възмутителен за автономните хора: “Но, о, човече, ти кой си, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил? Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?” (Рим. 9:20-21). Накратко, замълчи, оплаквателю! Бог е върховен. Не издигай логически парадокс: “праведност срещу всемогъщество.”
Цялата статия »