от Р. Дж. Ръшдуни

Доктрината за човека, която хуманистичната психология ни дава, е коренно противоположна на Писанието. За духовниците е станало рутина да търсят напътствие за съветването си в хуманистичната психология, а книги, които прилагат такава психология към пастирските проблеми, имат готов пазар и широко влияние. Резултатът е постепенното просмукване на хуманизма в християнските кръгове, както и постепенната ерозия на Библейските доктрини относно човека и спасението.

Анализирайки Библейската доктрина за човека и психологията на човека, първо, нужно е да осъзнаем, че човек е обявен за творение, сътворен от суверенното дело на Бог на шестия ден от сътворението (Битие 1:26-31). Този факт ни разкрива коренно различна картина за човека от тази, която ни дава еволюцията. Вместо да произлиза от хаос и животински произход, човекът е пряко и непосредствено дело на Бога.
Цялата статия »

от Нанси Уилсън

Всички сме запознати с всеобщоприетия възглед за четенето: да се чете е хубаво, да се чете е забавно, накарайте децата си да четат, четат, четат! Виждали сме плакатите в библиотеката и може би децата ни са участвали в програми за четене организирани от библиотеки или училища. С обезпокоително нарастващите размери на неграмотност в страната ни, дори и по телевизията баскетболни звезди убеждават децата да останат в училище или изтъкват колко хубаво е да се чете.

Майките християнки може би си мислят, че по този въпрос може да се съгласим с езичниците. Четенето е забавно, хубаво и готино. На всички ни доставя удоволствие, когато видим че децата ни стават способни да дешифрират написаното на страницата. Виждаме ги как преминават от тънките книжки с много картинки до дебелите книги без картинки и това ни доставя голяма радост. Но аз вярвам, че трябва да погледнем малко по-задълбочено и да помислим за това какъв трябва да бъде християнския възглед за четенето и да изследваме внимателно какво езичниците в действителност казват.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Св. Павел заявява, че в редиците на Църквата няма „мнозина мъдри според човеците“ (I Коринтяни 1:26) хора. Да станеш християнин в ранните векове е означавало вече да не бъдеш смятан за джентълмен или учен. Римляните са смятали участието в тази нова вяра за позор. Обаче с течение на времето ставало все по-очевидно, че властта на Рим е тоталитарна и потисническа, а църквата притежавала мислителите на времето. Изучаването на Чарлс Норис Кокрейн върху християнството и класическата култура (Charles Norris Cochrane: Christianity and Classical Culture, New York: Oxford University Press, 1944) показва ясно колко банкрутирал бил римският начин на мислене. Рим не е имал реални аргументи срещу християнството и замествал интелигентността с брутално насилие. Дошъл моментът в който Константин разбрал, че империята се самоубива като води война срещу най-добрата си част, нещо което неговите наследници обикновено не можели да осъзнаят, тъй като те изповядвали хуманистични доктрини маскирани като християнство. Въпреки всички преследвания интелектуалното водачество преминало в ръцете на християните, защото единствено те осигурявали вяра за бъдещето. А не цялата римска власт, нито опитите ѝ, първо, да унищожи новата вяра и, второ, да я използва като обществен цимент с цел отлагане на задаващите се банкрут и срив. Рим се опитал да замести вярата с власт, и накрая от тези, които се доверяват или вярват на способността на римската власт да ги спаси, били останали малко. Рим не е бил победен а по-скоро се е срутил.
Цялата статия »

от Корнилиъс Ван Тил

Бог е всезнаещ и следователно знае всичко за Себе си, света който е създал, и човека, на когото Той разкрива Истината. Той знае точно къде човекът ще сбърка, или заради ограниченията си, или заради греха. За да даде Истината на човека, Бог е проектирал изразяването на факти във взаимосвързани текстове – твърдения. По този начин чрез Библията Той е предоставил средство за съобщаване на Истината, като я обгражда с твърдения точно там където знае, че ние може да я доведем до някаква крайност. Така докато пазим взаимосвързано всичко което ни е открил в Библията, ние имаме достъп до истинно, неизменимо и ограничено изложение на реалността. Докато е пазено в баланс с останалите, всяко твърдение съобщава истина до там, до където то самото се простира (т.е. докато се приема в рамките на собствените си ограничения, то по такъв начин съобщава истината, че нищо разкрито по-късно не ще може да покаже, че нашето схващане е противоположно на реалността).
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Един от по-трогателните стихове в Библията е Захария 14:7: „Но ще бъде единствен ден, Познат само на Господа, – Ни ден, ни нощ; А привечер ще има виделина.“

Привечер означава идването на тъмнината. Захария казва, че въпреки това, Бог може да обърне процеса, и да доведе и да покаже светлина привечер. Природния ред е обърнат. Светлина привечер е чудо.

Това, което ни се казва в този стих, е че светът и историята не следват управлението на природата а на Бога, Създателят и Господарят на всичко. Когато светлината угасне по целия свят, когато историята изглежда се е запътила към задънена улица и тотална катастрофа, Бог донася на показ светлина. Той променя посоката на историята и регенерира хора и пренасочва събития и институции, за да изпълни целите Си.
Цялата статия »

Предговор към книгата Памперси, чинии и господство, от Лея Смит

Докато четях за пътешествието на Лея Смит от движен от страх бунтовен тинейджър до смел и отговорен възрастен, осъзнах, че тревогата, която някога я е осакатявала, все още засяга много от днешните млади хора, дори и тези, които твърдят, че са християни.

Благодарение на благословено възпитание и чудесен брак със силен, реформиран съпруг, през по-голямата част от живота си аз съм вярвала в теологията, която Лея споделя с читателите си. Мнозинството от днешните християни обаче не са имали тази привилегия и техните разбирания за бъдещето вече са влошени и изкривени от всичко – от опасно неверни „пророчества“ за последното време до правителствени политики, които рискуват стабилността на нашата нация и добруването на утрешните семейства. Докато нашата култура продължава да подкрепя все по-лошо поведение, независимо от последствията, и радикални еколози крещят предсказания за цялостно унищожаване на „майката природа“, християните или се скриваме зад измислената безопасност на църковните стени – и никога не се ангажираме със света, или ставаме от света в безсмислен опит на културен реверанс. И двата подхода игнорират словото на Бог и по-специално пасажите, писани специално за да подпомогнат вярващите във воденето на война с настоящите сили на тъмнината и да преодолеят истинските предизвикателства на нашето време.
Цялата статия »

от Кенет Джентри

От време на време, когато говоря по конференции върху пророчеството на Елеонския хълм, разни диспенсационалисти задават въпроси, за които си мислят, че представляват трудност за претеристкото тълкуване. Виждал съм това дори в публикувани статии и книги. Може би и на вас се е случвало. Всъщност съм сигурен за поне един от вас, защото ми писа, за да ме попита по въпроса.

И какво е това предизвикателство, което някои хора отправят относно изпълнението на първата част от пророчеството на Елеонския хълм през 70г сл. Хр.? Ето го:

Как може да учите, че Христовото пророчество в Матей 24:2 се отнася 70 г. сл.Хр.? Този стих казва, че „няма да остане камък върху камък, който да не се срине.“. А всички знаем, че голямата Стена на плача, която съществува днес, е била част от храма.

В отговор бих написал следното:
Цялата статия »