от Р. Дж. Ръшдуни
Християнството и хуманизмът са диаметрално противопоставени религии. Едната е поклонение пред суверенния триединен Бог, а другата е поклонение пред човека. Нека накратко разгледаме някои от ключовите точки на различие между християнство и хуманизъм, така както засягат образованието. Това съвсем не е изчерпателен анализ. Целта ни е да осигурим кратък списък на някои от основните разлики:
Цялата статия »
от Р. Дж. Ръшдуни
Тъй като образование означава обучението на поколенията да встъпят в основните ценности, цели и стандарти на едно общество, контролът на образованието е ключов за властта. Затова в западния свят, където преди образованието е било грижа на християните, с настъпване на хуманизма под формата на Просвещението, образованието започва да привлича държавния интерес. Новата църква на модерния човек, неговият спасителен ковчег, е държавата. Следователно модерният човек прогресивно се стреми да доведе образованието напълно под контрола на държавата. В различните форми на социализма, национален и международен, това е задължително: образованието е изцяло държавна функция, и нито на родителите, нито на църквата е позволена гласност по въпроса.
Контролът на бъдещето изисква контрола на образованието и на детето. Следователно християните да толерират държавното образование, или да позволяват децата им да бъдат обучавани по този начин, означава да се откажат от власт в обществото, да отхвърлят децата си, и да се отрекат от Христос като Господар над целия живот.
Цялата статия »
от Р. Дж. Ръшдуни
Основен въпрос пред който трябва да се изправим, за да дадем възглед за образованието е този за притежанието. На кого принадлежи детето?
Държавните образователи действат според своя отговор на този въпрос, и ние няма да успеем да схванем последствията на държавното образование ако пропуснем тяхната често ясно заявена презумпция, именно че детето е собственост на държавата. Херълд Бенджамин, бивш професор по педагогика и директор на Международни Образователни Взаимоотношения, САЩ Министерство на образованието, 1945, е откровен в изявлението си на държавния довод. Според него ние можем да схванем проблемите в образованието като зададем няколко въпроса. Един от тези въпроси е: „Какво да се преподава, и с каква цел?“ Бенджамин по свой начин иска променен живот: „Крайните продукти на образованието трябва да са хора, които са съществено променени от годините прекарани в обучение“. (Harold Benjamin, „The Problem of Education“ in Lyman Bryson, editor: An Outline of Man’s Knowledge of the Modern World, p. 383. Garden City, New York: Nelson Doubleday, 1960.) Според Лиман Брайсън, целта на образованието е „да направи „нормални“ личности“ от учениците. (Пак там.) Държавата и нейната образователна програма ще определи какво представлява нормална личност и какви промени трябва да се направят в детето.
от Марк Ръшдуни
Някои християни отбягват рождествената елха като неподходящ или дори нехристиянски символ заради продължителното ѝ използване в езически обичаи. Този автор смята рождествената елха за Библейска важна традиция, която представлява значимата победа на Божието царство над езичеството.
Много от традициите ни са с неясно начало. Различни източници и обичаи са се смесвали в продължение на векове или дори хилядолетия. Обикновено не е една историята, а сбор от много истории, които са омешани в днешния възприет обичай. Украсяването на рождествена елха е един от тези обичаи. Някои смятат че това е езически символ, неподходящ за празника. Други гледат на елахата като на важна част от християнското празнуване. Всъщност и двете разбирания биха могли да бъдат правилни. Елхата има дълга история, където е използвана и като езически и като християнски символ. Тези противоречиви символи са представени в Писанието.
от Р. Дж. Ръшдуни
В днешно време, когато хората правят любовта изцелител на всичко и изискват тотална любов към всичко, посланието на Писанието е освежаващо и здравословна антиотрова. Когато Исус Христос се обръща към църквата в Ефес, Той ги поздравява, за това, че мразят това, което и Той мрази: „Но имаш това, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя“ (Откровение 2:6). В Писанието има много такива изявления: всички те предполагат нуждата от омраза като част от привилегията да се обича. Ако обичаме доброто, ще мразим злото. Ако обичаме и почитаме радостите и свещенството на брака и семейството, ще мразим всичко, което работи за неговото разрушаване. Ако обичаме християнската вяра и налседство, ще мразим анти-християнските сили, които воюват срещу тях. И ако обичаме страната си, ще мразим тези, които я съсипват, водят войни срещу нея или се опитват да я унищожат.
Цялата статия »
от Р. Дж. Ръшдуни
Една от най-големите ереси на нашето време е наблягането на това „да бъдеш духовен“, сякаш това е същността на християнина. Писанието ни призовава да се изпълваме със Святия Дух, което е много различно. Да бъдеш духовен вместо материалистичен е по-скоро вярване на гръцката философия и религия, и едно от обвиненията на гръцките философи към библейската вяра е, че тя е твърде материалистична.
Няма стойност в това, човек да бъде духовен. Все пак дяволът е изцяло духовен, но това не го прави по-праведен. Отново и отново в Писанието ни се дава тази заповед: „И тъй, осветете се и бъдете свети, защото Аз съм Господ вашият Бог“ (Левит 20:7). Да бъдем святи (или осветени), и да бъдем духовни не са непременно едно и също нещо. Писанието дава да се разбере ясно, че святостта означава искрено покорство към божието законово слово.
Цялата статия »
От 17 век насам християнският светоглед е изгубил значително влияние на запад. Това се дължи до голяма степен на силното влияние на хуманизма, наложен от големите литературни великани на Англия и Америка. Това са отстъпниците. Веднъж допуснато, отстъпничеството е бавен процес и една християнска нация не се разлага просто в продължение на двайсет години. Масите през 16 век никога не биха купили очевидния атеизъм, който имаме днес. Но през 17 и 18 век сърцата на хората започват да се обръщат много бавно към човеко-центрираната епистемология, метафизика, и етика. С настъпването на 19 век, хора като Натаниел Хоторн и Марк Твен изразяват своята новооткрита вяра в хуманизма с ярки тонове и поразителна яснота.
Най-големите войни, водени в историята на света не са водените с меч. Най-големите битки се водят в областта на идеите. Никога преди не са се впримчвали толкова много хора в човеко-центрирана, светска форма на хуманизъм, както виждаме тук, в отмирането на християнския Запад. Никога залозите не са били толкова високи. От началото на християнската църква преди 2 000 години не са се отклонявали от християнската вяра толкова много хора както сега.
Дошло е времето, когато християните трябва да контраатакуват. В противен случай няма да има християни. Време е да спрем да губим тази битка. Християните трябва да включат енергично своя светоглед в света на голямата литература. Ако не направят това, техните деца ще бъдат завладени от човеко-центрирани идеи и голямото отстъпничество ще стане още по-голямо в бъдещите поколения.
Цялата статия »