от Филип Папратилов

Много хора в днешно време търсят някаква неопределена лична връзка с Бог, някакво близко взаимоотношение, по някакъв начин приличащо на взаимоотношенията между нас хората.

Но Бог е определил заветни отношения с нас. Какво означава това?

Че нашите взаимоотношения с Бог са определени и дефинирани чрез завет, а не са свободно интерпретирани ситуационни отношения и добри чуства споделени между нас и Него.

Те са УСЛОВНИ. Заветът съдържа изискванията и описанието на взаимоотношенията – какво представляват, как се изявяват, как се наказва неспазването им.

Трябва да разберем нещо много важно за завета: заветът не е доброволен – той се налага върху нас. Той е налагането на Божието управление върху нас и чрез нас. Той ни дава нова идентичност (В Израел детето е получавало официално името си, когато е било обрязвано [Лука 1:59-60]; в България се нарича „кръщаване“; на английски исторически първото име се нарича „християнско име“).

Заветът е тотален, всеобхващащ. Той включва всичко наше, цялата ни същност, целия ни имот, всичко, над което имаме власт. Няма област от живота, която да е независима от завета, към която Бог да няма претенции или интерес какво се случва там. Затова и закона е всеобхватен, защото Бог има претенции над всяка сфера, към всеки сантиметър от творението.

Божият завет е различен от завета на брака, който се приема от две равнопоставени страни, които дават взаимно съгласие, което, между другото, понеже е Божия институция, отново основните граници са дефинирани от Бог, защото той трябва да отговаря на реалността на Божия завет – той е завет в завета. При нарушаването му, той нарушава и по-горния завет. Но все пак се различава от него с това, че е доброволен за двете страни. Но и той не е нещо отделно, свободно съществуващо – и той е част от по-големия завет. На християните ни е забранено да влизаме в брачен завет с нехристияни.

Заветът с Бога е като старите военни завети/договори – условия за мир, наложени от победителя. Той не е договор между равни страни. Точно заради това книгата на Гари Норт се нарича „Безусловна капитулация“. Когато Бог даде Своя закон на Израел чрез Мойсей, Той ясно заяви, че това е завета между Него и тях. Това е закона за народа, който е под управлението на Бог. Няма такова нещо като антиномист, който има взаимоотношения с Бог – това е оксиморон – антиномизъм е липса на дефиниция за взаимоотношение с Бог. Заветът-закон дефинира и регулира взаимоотношенията – не само между Бог и човека, но и между човек и човек, защото те са част от взаимоотношенията ни с Бог, както ясно казва закона. Затова и не може да има различен завет с всеки поотделно – защото взаимоотношенията ни с другите са част от правилните заветни взаимоотношения с Бог.

Заветите се сключват с представителите (главите) на отделните народи/семейства, а не с всеки индивид поотделно. Той не е индивидуалистичен, със срок на годност – цялото потомство е включено. Пример на това как работи заветът има в нашата собствена история – покръстването на българите. Цар Борис I решава, че страната му ще приеме християнството – той се кръщава, всички се кръщават – цялата страна влиза в завет, щом главата е в завет. Заветно, цяла България става част от видимото Царство.

Това е начинът, по който Бог установява Своето управление на земята. При сътворението е чрез Адам, властването на човека като цяло над творението е наместническо управление на Бог. Човекът се проваля, предава управлението подчинявайки се на дявола, който, отново наместнически чрез човека, започва да управлява.

Обаче веднага след това ни се разкрива план за възстановяване на заветните отношения с Бог и унищожаване на управлението на сатана чрез победа над проклятието на греха чрез Христовата жертва – което пък включва тази част от завета, която, докато исторически не се изпълни, изисква да се правят заместнически на Христовата жертва. Всичко това е част от завета – наказателната част от нарушаването на завета с Адам, която Бог суверенно е заложил в по-първи завет, в който на Христос е даден избран народ, чрез който Той, в качеството на втори Адам, успешно ще приложи първоначалния завет на господство, в който първия Адам се провали и предаде делегираната му власт на сатана като му се подчини.

И така, първия завет е сключен с Адам – сиреч с цялото човечество. Адам е създаден в завет – заветът за господство – да насели земята и да владее над нея. В този смисъл има два завета наистина – единят е с първия Адам, който включва цялото човечество, а вторият, който всъщност е най-първият, е сключен с Христос – втория Адам – той включва невидимата църква, истинския Израил, Авраамовото потомство по обещание [Ефесяни 1:4-5; Откровение 13:8, 17:8]. След завета с първия Адам, следват няколко завета, които все по-конкретно се приближават към Христос, най-първия завет.

Най-първия завет, този с Христос (втория Адам) е заветът на Царството. Но понеже ние не можем да виждаме сърцата на хората, на нас ни е дадено да оперираме чрез по-обновена версия на Адамовия завет а именно Авраамовия завет – където не са включени всички хора, а само тези, които имат видим заветен белег. В Стария завет това е обрязването, в Новия – Кръщението и Господната вечеря. Етническите евреи не са част от този Нов завет – те спазват вече несъществуващ завет.

Сега белегът на Царството (видимото царство) са Кръщението и Господнята вечеря. Те са знак на гражданска принадлежност. Заветните условия си остават с тази разлика, че всички народи могат и трябва да станат част от това ново световно царство, на Нашия Славен Цар.

В контекста на правилното разбиране на завета, тема, която обхваща фундаментално цялата ни вяра и разбирането ни за нашите взаимоотношения с Бог, въпросът за кръщението на деца е безсмислен. Това е като да си роден в някоя страна и да имаш дете, но то да не се води със съответното гражданство по рождение, докато само не реши дали ще бъде част от това общество или не. Това е абсурдно – детето наследява всички характеристики на дома, в който принадлежи, в който е родено. Не само биологически, но и социални – име, наследство, език, религия… Може ли да се откаже от някое от тях? Да, но на това по-скоро ще се гледа като на някакъв бунт или отричане на произхода си.

Ако човек идва от друг народ и иска да стане част от този, тогава се изисква влизане в завета. Но когато той влиза в този завет, цялият му дом също влиза с него, защото той е глава на дома. Той вече е под завета на Царството, независимо в коя държава живее. И целият му дом вече следва неговата нова идентичност и подчинение към Царството. Той трябва да съобразява всичко първо с Божия завет и след това, ако човешките местни закони не противоречат на заветните му условия, се съобразява и с тях. Децата след него автоматично вече се раждат в това заварено положение – те се раждат в завета, като част от народа. Иначе казано бебетата нямат по-големи индивидуални права на мнение от по-големите деца, все още живеещи под покрива на баща си.

Завета винаги включва децата. Мойсей щеше да загуби живота си, защото синът му не носеше белега на завета – не беше обрязан. Няма завет с родителя, който не включва децата му. [Битие 17:1-14] В завета с Авраам имаше обещание за деца, потомство (въпреки че той още нямаше такова), което също трябваше да бъде вярно на завета. Не може да мислим, че Бог е избрал нас да бъдем част от народа Му, но не е предвидил нашите деца, които, ако вярваме в Суверенен Бог, Той ни е дал, предопределил именно ние да им бъдем родители и е направил нас отговорни за възпитанието им, като в завета-закон е заповядал да ги възпитаваме в Неговите пътища, без да се споменават някакви условности като ако, може би или вероятно няма да се получат нещата. Имайки тази вяра, и бидейки послушни да изпълняваме заръките като верни родители, алтернативата децата да не останат в завета трябва да е немислима за нас – някакво изключение, отново по Божия воля. Не можем да кажем: „Господи, всичко, което имам, Ти си ми дал, Твое е, само че не и децата, те не са решили още за себе си…“ Звучи абсурдно, арминянско.

В крайна сметка всеки се ражда в завет. Въпросът е в кой от двата видими завета – този на първия Адам, или този на втория Адам. [Евреи 9:15]

Разбирането на завета ще ни помогне да разберем цялото Писание. Без завет нямаме закон, няма Царство. Без закон нямаме взаимоотношения с Бог. Без закон нямаме средство за изпълнение на завета – на представителското управление на Бог чрез нас и успешното изграждане на Царството, Божията цивилизация на земята.

А обещанието за това Царство е, че то е непоклатимо и в крайна сметка в историята само то ще остане – всичко останало ще отмине (или ще бъде подчинено). Властта на първия Адам беше провалена, Втория Адам обаче ще изпълни завета за господство. Това е Царството на Христос, в което ние имаме привилегията да живеем и работим за разрастването му, което и дефинира нашите взаимоотношения както с Бог, така и помежду ни. Всички те имат своето място в този по-голям контекст, който обхаща цялата реалност и я движи в конкретна посока, според Божията воля. А ние, по Божията благодат, сме съработници и синове, защото и наследяваме, а с нас наследяват и нашите деца.