от. Р. Дж. Ръшдуни

Цял живот слушам всякакви тържествени безсмислици представени с думите “науката казва”. Когато бях в седми клас учителката по природознание ни прочете предсказания на редица учени за това как в свободното от бактерии бъдеще всеки ще живее в защитени със стъклено покривало градове и ферми. Сега знаем, че повечето бактерии са полезни и животът е невъзможен без тях, но нашите учени не са се научили на смирение. Имам книга от награден учен, в която той обвинява пуританите за човешкия стремеж към свят, освободен от микроби! Разбира се пуританите нямат нищо общо с това, което науката е поучавала преди няколко години.
В гимназията и университета посветено ни учеха, че ресурсите ни от въглища и нефт са твърде малко и до двадесет и пет години светът ще ги изразходва. Е, двадесет и пет години дойдоха и отминаха, а по приблизителни изчисления наличните ресурси от въглища и нефт са повече, но все още слушаме същите приказки!

В началото и средата на 60-те години, един калифорнийски учен направи всякакви ужасяващи предсказания за пренаселването на света до 1975 г., а двама други предсказаха световен глад до 1975 г., но днес никой не им се смее, напротив – верните последователи на култа към науката все още ги цитират тържествено. Въпреки всичките доказателства, повечето хора имат наистина удивително силна вяра в науката. Когато чуят “науката казва” изоставят всеки здрав разум и се подчиняват послушно на поредния боклук. Много уч ени ни казват, че здравословен скептицизъм е основен за науката. Това, което виждаме много често, е най-сляпа вяра.
От друга страна същите тези хора слушат сънливо, ако изобщо слушат, твърденията на Писанието. “Така казва Господ” не предизвиква в тях незабавното внимание и интерес, който “науката казва” предизвиква, защото тяхната вяра не е в Господ, а в Науката, един от съвременните Ваали. Човекът слуша това, в което вярва и мисленето му се определя от вярата му.
Св. Павел говори за онези, чиито “уши ги сърбят” да слушат лъжи и неправилни доктрини. Винаги ще има хора, които снабдяват сърбящите уши с безсмислици, които те искат да слушат. Проблемът е в нас. Ще имаме сърбящи или слушащи уши? Ще кажем ли заедно с псалмиста “В повеленията Ти ще се наслаждавам; Не ще забравя Твоето слово” (Псалом 119:16) или ще бъдем отворени към думите на всеки образован безумец, който твърди, че е експерт?

Статията е взета от книгата “A Word In Season”, Vol. 4.
Превод: Филип Папратилов