от Р. Скот Кларк

Наскоро ме попитаха дали “заветното богословие” е така нареченото “заместително богословие”. Диспенсационалистите критикуващи Заветно богословие, обвинявайки го в проповядването, че в Новия завет църквата “замества” Израил, не разбират историческото разбиране на Реформираното богословие. Те му приписват начин на мислене относно изкупителната история, който е по-сходен с диспенсационализма, отколкото с Реформираното богословие.

Първо, самото определение “заместване” е чуждо на Реформираното богословие, защото то предполага диспенсационалистично разбиране, основаващо се на начин на мислене, който поставя Израил в центъра на всичко. То се базира на разбирането, че временното определение на етническия народ действително е предназначено да бъде перманентен ред. Такова мислене е в несъгласие с обещанието в Битие 3:15:

Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Обещанието е, че ще има Спасител. Етническият народ е средство за постигането на това, а не крайна цел. В Ефесяни 2:11-22 Павел заявява, че в Христос разделителната стена е съборена. Тя не може да бъде издигната отново. Двата народа (евреи и езичници) са направени едно в Христос. Сред тези, които са събрани в Христос чрез благодат, единствено чрез вяра, няма евреи, нито езичници (Римляни 10:12; Галатяни 3:28; Колосяни 3:11).

Някои форми на диспенсационализъм твърдят, че Бог е установил етническия завет с Израел за постоянно. Разбирането на Реформираното богословие е, че Мойсеевия завет не е предназначен да бъде вечен. Според Галатяни 3 (и глава 4), Мойсеевия завет е добавка към Авраамовия завет. Той не заменя вече съществуващия такъв. Диспенсационализмът обръща това – той прави Аврамовия завет добавка към Мойсеевия. В Евреи 3 се казва, че Мойсей е работник в Христовия дом. Диспенсационализмът прави Исус работник в Мойсеевия дом.

Второ, що се отнася до спасението, Реформираното заветно богословие не противопоставя Израил и Църквата. В Реформираното богословие Църквата винаги е била Божия Израил и Божия Израил винаги е бил Църквата. Реформираното заветно богословие различава Стария от Новия завет (II Коринтяни 3; Евреи 17-10). То приема, че църквата беше временно реализирана чрез типологичен, етнически народ, но тя съществува още от Адам, Ной и Авраам; съществува под Мойсей и Давид; съществува и под Христос.

Трето, Църквата винаги е била една, под различно управление, под различни типове, сенки, а сега под реалността в Христос, защото обектът на вярата винаги е била една. Исус, Месията, Е обектът на вярата на типологическата Църква (Евреи 11; Лука 24; II Коринтяни 3), и остава обектът на вяра.

Четвърто, въпреки анулирането на етническия завет чрез послушанието, смъртта и възкресението на Христос (Колосяни 2:14), Новозаветната Църква не е “заменила” евреите. Павел казва, че Бог е “присадил” езичниците към Божия народ. Присаждането не е замяна, то е добавяне.

Разбирането на много реформирани богослови е, че ще има голямо обръщане от страна на евреите. Някои наричат това “анти-семитизъм”. Това не е анти-семитизъм, а християнство. В Йоан 14:6 Исус казва:

Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен.

Алтернативата на това изключващо твърдение на Исус е универсализъм, което е нападение срещу личността и завършеното дело на Христос. Други реформирани писатели разбират обещанията в Римляни 11 като отнасящи се единствено до спасението на всички избрани (Римляни 2:28-29), а не отнасящи се за бъдещо обръщение на евреите. При всички положения Реформираното богословие не е анти-семитско. Винаги сме се надявали и молили за спасението, в Христос, единствено по благодат чрез вяра, на всички Божии избрани, както евреи, така и езичници.

Статията е взета от тук: https://heidelblog.net/2013/08/covenant-theology-is-not-replacement-theology/
Превод: Филип Папратилов