от Р. Дж. Ръшдуни

Наскоро една от дъщерите ми донесе фото копие на меню от 1843 г. на един от най-добрите ресторанти в Ню Йорк – Делмоникос. Цената на цяла вечеря е била точно 12 цента. Поскъпнали ли са цените от тогава? Не съвсем. Парите са изгубили стойността си.

По време на войната (1938–39) приятел си построи чудесен дом за 7500 долара, като покривът беше изработен от кадърен майстор, мебелите направени по поръчка и т.н. Днес тази къща струва 100 хиляди долара. Това е същата къща, трийсет години по-стара, но парите сега са по-безстойностни.

Познавам човек, който е женен от 27 години. Когато се ожениха с жена му биха на една възраст, но сега той е с пет години по-стар от нея. Тя така брои годините.

Има много вицове за рибари, които ползват гумен метър, когато мерят големината на рибите си. Бидейки нещо като рибар самият аз, мисля, че сме доста оклеветена класа от хора. Ако рибарите ползваха разтегливи стандарти като повечето хора днес, щяха да съобщават за китове в река Сакраменто.

Твърде често забравяме, че мерилото е първото нещо, което трябва да проверим. Да се върна на вечерята за 12 цента от 1843 в Делмоникос: през 1884 г. Демлоникос предлага същата пълна вечеря, с паржола по избор, за четири цента. През април 1969 г. с приятел обядвахме в сравнително добър Ню Йоркски ресторант, което ни струваше по няколко долара на човек. Мерилото, парите, са променени, не храната. Следователно, за да разберем какво се случва с американската икономика, ключът не е в оплакване от повишаващите се цени на фермерските продукти, а в променящия се стандард на мерилото – парите.

Това е още по-вярно в сферата на обществения и личния живот. Не можем да разберем какво се случва в света ако нямаме мерило, по което да оценяваме света и себе си. Единственото вярно мерило е Библията.

Нищо не може да бъде измерено без стандард за измерване. Ако стандартът е погрешен, всичко ще е извън рамките. Това означава, че принципът за измерване трябва да е абсолютно надежден или нищо действително няма да последва.

Единственият абсолютно надежден принцип за измерване, мерилото за човека и обществото, е Божието Слово. Човекът, църквата, правителството, училището и цялото общество трябва да бъдат преценявани чрез него. Отделени от Христос и Неговото Слово, Бог ни измерва така: “М’не, М’не, Т’кел, упарсин”, “Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен” (Даниил 5:25-28).

Статията е взета от тук: https://chalcedon.edu/resources/articles/standards
Превод: Филип Папратиов