от Р. Дж. Ръшдуни

Бях осми клас, когато прочетох “Произход на видовете” от Чарлс Дарвин. В началото я четях с желание, но в последствие ме шокира. Беше трудна за четене, защото не демонстрира нищо – написана е с вяра, много и сляпа вяра. Когато през 1859 е издадена за първи път е широко възприета и първия тираж е изчерпан за два дни. Както Джордж Бърнард Шоу, който възприел Дарвин, отбелязва, на книгата се гледало като на освободителя на човека от християнския Бог.

Днес това фалшиво освобождение продължава да доминира културата. Хората искат свобода от Христос, не истината. Те няма да обмислят алтернативи на сляпата си вяра в дарвинизма. Живеем в общество, което се основава на нея. Много култури преди нас са правили това и са завършвали със смърт. След около 1660 г. Хуманизмът доминира западния свят, а сега и повечето други области. След възхода на държавното образование хуманизмът се е разпространил във всички обществени прослойки и сега доминира във всички големи църкви.

Въпреки големите надежди за 21 век, перспективите му са много лоши, освен ако не се върне към Христос. Компетенти изследователи наричат 20 век най-кървавият и зъл измежду всички векове. Без завръщане към вярата 21 век ще бъде още по-лош.

В много църкви е приет възгледът, че Християнското благовестие се разбира при новорождението. Обаче това е началото, а не края на вярата. Когато това изчерпва вярата, тя става отдалечаване от Христос. Целта му става егоцентрична и погрешна.

Триединният Бог ни изкупва, за да осъществим призванието на Адам за упражнение на господство, а когато се провалим в това оставяме всичко под господството на грехопадението. Нашата вяра става човекоцентрична и грешим спрямо нашия Господ.

В каква посока ще се насочи църквата през този век?

Статията е взета от тук: https://chalcedon.edu/magazine/blind-faith
Превод: Филип Папратилов