от Грег Бансен

Като изповед на вярата им, свидетелство пред света и инструкции към всички истински вярващи, училищния съвет е решил да приеме, в следното изявление, тяхното сърдечно и Библейски основано убеждение, че Господ е определил на родителите отговорността и правото да осигурят, водят и контролират образованието на техните деца, да бъдат обучени да мислят Божиите мисли след Него, и да вървят в Неговите пътища относно този свят и във всички сфери на живота.

Човека е създаден, по подобие на Бога и за Негова слава, да учи, покорява и развива света, в който Той го постави (Битие 1:26-28). Естествено, от самото начало, на родителите е възложена задачата да вложат този възглед в техните деца и да им помогнат да го изпълняват.

Етическият бунт срещу Бога е завършил с проклятие над човечеството (Битие 3:17-19), което се усеща не само духовно (Римляни 8:5-8; Ефесяни 2:1-4), но и интелектуално (Римляни 1:21-22; I Коринтяни 2:14; Ефесяни 4:17-18), и което въвежда неизбежна антитеза между противниците на Бога и онези, които принадлежат на обещания Спасител (Битие 3:15).

Задачата за стремеж към правилно познание за света и развиването на прославяща Бога цивилизация в него се натъква на огромни пречки и изкривявания, което прави наложително родителите да образоват децата си в перспективата и силата на Божието откровение и благодат. Изкуплението, което Христос е осигурил за нас, не само ни спасява духовно от бъдещия гняв, но ни избавя и от интелектуалната безсмисленост и глупавите разсъждения в нашите методи и изучаване на света, в който живеем в момента.

Истинно познание по която и да е тема започва със страхопочитание и подчинение на Бога (Притчи 1:7), особено основите и философията, които произхождат от Господ Исус Христос, а не от греховния свят или човешки традиции (Колосяни 2:8; I Тимотей 6:20). Божието Слово е това, което отделя Неговия народ в истината (Йоан 17:17). Следователно неутралитет в образованието не е само невъзможен (Матей 12:30), но и неморален (Яков 4:4). Така целта на родителите християни трябва да бъде да насърчат децата си да “пленяват всеки разум да се покорява на Христос” (II Коринтяни 10:5), “в Когото са скрити всички съкровища на мъдростта и на знанието” (Колосяни 2:3). Те ще познават истината и ще се радват на истинска свобода единствено ако са преди всичко ученици на Христос (Йоан 8:31-32).

Следователно от самото начало на историята, и особено с появата на бунта на човека срещу Бога, както и в светлината на същността на всяко истинско познание, задължение на родителите е да възпитават и образоват децата си, независимо от предмета, съобразно Господа и в светлината на Неговото откровение (Ефесяни 6:4; Притчи 5:1-2; Псалом 36:9; 119:105, 130).

Припомнената тук отговорност е част от изповедта на божия народ от самото начало, всъщност основно приложение на първата и най-голяма заповед (Второзаконие 6:4-5; Матей 22:37-38). Тя установява основополагащ елемент за значението на спазването на завета с Бога за спасените: „Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно децата си“ – постоянно и последователно, по всяко време и място, обхващайки всички сфери на човешката мисъл, дейност и живот (Второзаконие 6:6-9). Трябва да се отбележи, че тази отговорност Бог възлага директно на родителите, а не на която и да е друга обществена институция. Следователно независимо какво изучават децата – от математика и наука до история, социални науки, литература и изкуства – родителите имат възложена от Бога отговорност да се погрижат децата им да го научат, доколкото е възможно (като се има предвид ресурсите и възможностите достъпни за родителите), с перспективата и приложението на християнския светоглед, произлизащ от Божието откровение.

Статията е взета от тук: http://www.nicenecouncil.com/media/display.pl?media_file=145