от Р. Дж. Ръшдуни

В Агей 2:12-19, Бог обяснява много важен принцип на пророка. Ако поставим нечисто нещо заедно с чисто, чистотата няма да очисти нечистото. Ако избърша изцапаните си с мастило ръце в чиста кърпа, чистотата на кърпата няма да се пренесе върху ръцете ми – по-скоро нечистотата ще бъде пренесена и кърпата ще се изцапа.

По този начин Господ много ясно обяснява на Агей и Юда, че грехът е заразителен, но праведността не е. Ние не сме християни просто защото принадлежим към добра църква, добро семейство или чудесна общност. Добра изповед на вярата също не ни прави святи или благочестиви.

Грехът и несправедливостта са навсякъде около нас и с леснота ни изцапват, ако не сме внимателни. Устояването срещу тях изисква вяра: това означава, че бивайки обновявани, ние сме водени от Божията власт, а не от обществения натиск. Вървим срещу течението, а не по него, защото течението на нашето време е наситено с несправедливост и безбожност. Не позволяваме говоренето ни да бъде ръководено от клеветничество и безразсъдност, а от благодат и съобразност.

Днес на мястото на Бога са издигнати чувствата на обществото. „Груповата динамика“ е изместила морала и твърде много хора се водят от обществения натиск, вместо от законовото Слово на Бога. За такива хора закона е това, което хората мислят, а не това, което Бог заповядва. Има църкви, които се опитват да извлекат печалба от „груповата динамика“ като използват музика, текущи тенденции и актуални светски пособи за да привлекат младите. Те забравят, че вярата включва скъсване с падналия свят, не сливане с него. Вярата идва чрез божията власт, а не чрез сливане с духа на времето.

Превод: Филип Папратилов