от Цветемира Николова

Родена съм в България – малка източноевропейска страна. По площ е съпоставима с щата Вирджиния, а населението ни наброява около 6.5 милиона души. България е една от най-старите държави на континента Европа, чието съществуване датира поне от 7-ми век след Христа. От 864 г. официалната религия е Източно православното християнство. Но нека се прехвърлим към по-скорошни времена.

90-те години на 20-ти век бяха времена на бурна промяна и големи надежди за народа ни. Относно този период бихме могли да кажем: „Беше най-хубавото време, беше най-лошото време.“ Комунистическият режим падна, желязната завеса се вдигна, един милион български граждани емигрираха в чужбина, хората излязоха по площадите, протестантски мисионери пълнеха стадионите с жадни за истина души, имаше огромен глад и интерес към религиите. От друга страна обаче, така бленуваната свобода и промяна някак не се случиха съвсем. Бедност и престъпления върлуваха по улиците. Държавата запази монопола върху много сфери от живота на хората.

Какво общо има всичко това с домашното образование?

Бог работи в историята, избирайки отделни индивиди като Авраам, променяйки техния начин на мислене и изкупвайки ги да вършат Неговата работа. Така едно вярващо българско семейство, още преди да имат деца, възприемат вярата си в Христос сериозно и решават, че ако Исус е Господ на всяка област от живота, то тогава Той трябва да е Господ и на образованието. Тези хора помнят ролята на училищата като главен център за индоктринация на населението под комунизма и не желаят това да се случи и с техните деца. Под влиянието на мисионерско семейство те решават да образоват децата си у дома като от своя страна повлияват и няколко други християнски семейства. През 2005 г. е основана и Асоциацията за домашно образование в България, която отново е християнска инициатива. Последователите на домашното образование бавно се увеличават през годините.

Макар днес фокусът да е спечелване на общественото мнение и подчертаване правото и отговорността на родителите да избират най-доброто за своите деца, покорството пред Божията заповед да възпитаме деца си в Господа остава в центъра на решението за домашно образование на християнските семейства като нашето. Нещо повече – към момента (2023 г.) домашното образование е единственият начин за християнско образование в България.

Съгласно държавния закон образованието в България е светско и задължително до 16 годишна възраст. Държавата притежава пълен монопол върху образованието. Тя издава дипломи, удобрява учебни програми, лицензира училища. Домашното образование не е изрично позволено и регламентирано по закон, но да благодарим на Бога, то все още не е и престъпление. Счита се за административно нарушение, ако не си записал децата си на училище.

Напоследък все повече хора са отворени към различни алтернативни форми на образование. Няма официална статистика, но се счита че между 1000 и 2000 деца се образоват извън системата. Голям е интересът и от страна на невярващите като причините може да варират – провал на държавното образование, свобода и гъвкавост за често пътуващите семейства, търсене на практически ориентирано и по-ефективно образование и др. Църквите в голяма степен не подкрепят домашното образование, считайки го за крайност и нарушение на държавния закон.

Моето лично свидетелство

Запознах се с идеята за домашно образование още преди да се омъжа, през 2010 година, когато посетих една конференция за библейски мироглед. Срещнах се със няколко семейства, които образоваха децата си у дома и имах възможността да наблюдавам по-отблизо децата им. Като цяло останах с добро впечатление. Запознах се с една майка, която като мен работеше като програмист, но въпреки това ми беше трудно да възприема за себе си тази идея. Перспективата да си остана вкъщи и да си гледам децата ми изглеждаше прекалено старомодна, странна и дори абсурдна. Ами че аз бях софтуерен инженер, как ще си стоя в къщи? Започнах да чета книги по въпроса за образованието и да търся какво е библейското становище за тази сфера. И така, една година след като се омъжих се роди нашият син, през 2012 г. Аз си останах вкъщи, но ми отне още 3 години да узрея напълно за идеята и да мога да напусна с леко сърце работа, оставяйки Бог да довърши започнатото от Него дело. И да, Той бе верен и не ни остави, снабдявайки всичките ни нужди

Имаше някои книги преведени на български за християнското семейство и възпитанието на децата, които определено оказаха влияние върху разбиранията ми. Част от заглавията са: Кой притежава семейството?, Преподаване на тривиума, Капан за деца, Обяснение на християнската философия на образованието, Пълно ръководство за домашно училище и др.

И така стигаме до днес. Аз съм майка с три деца ( на 11, 6 и на 2 години), от време на време ми се налага да работя от вкъщи, но без значение през колко трудности от различен характер трябва да преминем, не съжалявам че съм близо до децата си всеки ден. Да отгледам и възпитам вярващи деца с ясна цел и мисия в живота ще е моята най-голяма награда. Знам, че не сме сами по пътя, който Господ е поставил пред нас и се надявам, че Той ще ни използва заедно с другите посветени семейства, с които общуваме.

Благодарна съм също и че живеем в ерата на технологиите и много християнски програми и материали са достъпни онлайн. Така срещнах Blue Manor Academy. Харесвам тяхната посветеност и страст за християнско образование и обучаване на деца във величие. Усещам, че имаме сходни възгледи и обща кауза, имаме един дух и душа както се казва, затова се присъединих към групата на майките доброволки. Вярвам, че работата в Господа не е напразна и че усилията на нас майките имат специално значение в пъзела на Божието царство.
Това ми дава куража да продължа напред.