от Кенет Джентри

Това е първата част от минипоредица в три части за ползите от Божия закон за съвременния свят. Ще започна, като отбележа, че Божият закон обещава практически ползи за човека, който живее в съответствие с неговите норми. Можем да видим това само в няколко произволни примера.

1. Божият закон очертава конкретно морално поведение.
По този начин той елиминира догадките от моралното поведение. „Твоето слово е светилник за краката ми и светлина за пътеката ми.“ (Псалом 119:105). Християнинът не трябва да се лута в тъмнината, а да ходи в светлината (I Йоан 1:7). Така Божият закон ни предпазва от морално препъване, като ни информира за Божията воля, понеже „блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен“ (Псалом 119:1). За праведния човек четем: „блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ“ (Псалми 1:1-2).

Бащата в дома трябва да живее според Божия закон и да го утвърждава в ежедневието си и за доброто на семейството си:

И да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.
(Второзаконие 6:5-9)

2. Божият закон ни задължава да обичаме ближния си.
Тази употреба на Закона насърчава приятните, хармонични междуличностни отношения: „да обичаш ближния си като себе си“ (Левит 19:18б). Всъщност този закон служи като един от водещите обобщаващи принципи на Божия закон. Исус ни учи: Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първа и голяма заповед. А втора подобна на нея: Да възлюбиш ближният си като себе си. На тези двете заповеди всичкият закон и пророците висят. (Матей 22: 37-40). Новият завет често повтаря този закон (Матей 19:19; Марк 12:31; Лука 10:27; Римляни 13:9; Галатяни 5:14), като дори го нарича „царски закон“ (Яков 2:8).

3. Божият закон изисква от нас да се отнасяме с уважение към враговете си.
В Изход 23: 4-5 четем: „Ако срещнеш вола или магарето на врага си да се скита, непременно му го върни. Ако видиш, че магарето на онзи, който те мрази, лежи безпомощно под товара си, да не му го оставяш, а непременно да го освободиш заедно с него.“ В Левит 19:18 се казва: „Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против онези, които са от народа ти, а да обичаш ближния си, както себе си. Аз съм Господ.“

Литературата на мъдростта, прилагаща този закон, често го разширява. Притчи повелява: „Не се радвай, когато падне неприятелят ти, и да не се весели сърцето ти, когато той се подхлъзне. Да не би да съгледа Господ и това да Му се види зло, и Той да оттегли гнева Си от него.“ (Притчи 24:17-18). Книгата на Йов пита: „Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестие?“ (Йов 31:29). Когато хората ценят високо Божия закон, това намалява личното отмъщение и увеличава стабилността на обществото.

4. Божият закон очаква от нас да осигурим безопасността на другите.
Той специално засяга гостите в нашата собственост. Второзаконие 22:8 повелява: „Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си виновност за кръв, в случай, че падне някой от покрива.“ Всъщност това е не само морално, но и гражданско задължение, както виждаме в паралелен съдебен казус: „Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.“ (Изход 21:33-34).

5. Божият закон изисква от нас да платим за вредата, която причиняваме.
Той прави това като ни задължава да обезщетим напълно онези, на които сме причинили вреда. Изход 21:18-19 предупреждава: „Когато се карат двама души, ако единият удари другия с камък или с юмрук и той не умре, а легне от раните си; и ако после се привдигне и излиза, подпирайки се с тояга, тогава онзи, който го е ударил, да не бъде наказан – само ще плати за денгубата му и ще се погрижи раненият да се излекува.“

6. Божият закон забранява отпускането на лихвени заеми на нуждаещите се.
В Изход 22:25-27 четем: „Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед сред Моя народ, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. Ако вземеш в залог връхната дреха на ближния си, до залязване на слънцето да му я върнеш, защото това е едничката му завивка, това е покривалото за тялото му; с какво ще спи? И като викне към Мен, Аз ще чуя, защото съм милостив.“ Тази съдебна практика защитава нуждаещите се от безскрупулно потисничество.

Бих могъл да представя много други примери на съдебна практика, но тези достатъчно добре илюстрират практическата красота и приложимост на Божия закон.

Статията е взета от тук: https://postmillennialworldview.com/2023/08/22/practical-benefits-of-gods-law/