от Кенет Джентри

Това е втората част от поредица от три части за ползите от Божия закон за днешния ден. В предишната статия разгледах практическите (лични) ползи от Закона. Но Божият закон не е просто система за личен морал. Той ни разкрива и един съвкупен морал, обхващащ също социалната, политическата и съдебната сфера.

1. Божият закон е непроменима основа за обществото.

В осъзнатия християнски подход към социалната етика непроменимият Закон се превръща в основа на обществения ред, вместо променливите капризи на законодателите, настроенията на населението или модата на революционерите. Божият закон е неизменен: „Твоята правда е вечна правда; и законът Ти е истина.“ (Псалми 119:142). „Същността на Твоето слово е истината; и всички Твои праведни съдби са до века.“ (Псалми 119:160). Затова Мойсей предупреждава Божия народ: „Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него“ (Второзаконие 12:32; ср. Псалми 119:44, 137, 142, 144).

Трябва да припомним, че Новият завет не носи със себе си нов закон, а по-скоро нова сила за спазването му.

Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; Не такъв завет, какъвто направих с бащите им, В деня, когато ги хванах за ръка, За да ги изведа из Египетската земя; Защото те престъпиха Моя завет, Поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, Който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, И ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат Мой народ.
(Йеремия 31:31-33)

Павел заявява за новия завет: „Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.“ (Римляни 3:31)

Някои осъждат закона като налагане на религия. Но всеки закон налага религия, тъй като законът по необходимост е религиозен, защото е израз на морал. А моралът се основава на идеи за върховенство и ценности. По естеството си върховенството и ценностите са религиозни концепции; те не са математически формули, химически реакции или физически конструкции. Християнската религия, бидейки истина (което се демонстрира чрез адекватна апологетика), предоставя непогрешимо и авторитетно Слово на непроменима праведност като стандарт за обществен морал.

2. Божият закон обещава обществено благоденствие.

Общественото благоденствие нараства благодарение на широко разпространената праведност, дефинирана от Бога, защото живеем в морална вселена. Писанието учи на неизбежната реалност, че „очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.“ (Притчи 15:3; ср. Псалми 139:7; Йеремия 23:24). Бог, Който бди над всичко, ни разкрива Своя Закон, за да дефинира злото и доброто: „не бих познал греха освен чрез закона“ (Римляни 7:7). Трябва да разберем, че „правдата възвишава народ, а грехът е позор за племената.“ (Притчи 14:34).

Бог е суверенен в провиденческото си управление на световните събития. Вследствие на това пророците могат поетично да представят облаците като праха на нозете Му (Наум 1:3-6). Йов може да описва Бога като управляващ мълниите (Йов 37:3). Исус казва, че Той контролира дори броя на космите по главите ни и живота и смъртта на врабчетата (Матей 10:29-30). Всъщност Той „действува във всичко по решението на Своята воля“ (Ефесяни 1:11). Историята има смисъл и цел поради личното участие на Бога. А Той е разпоредил послушанието на Закона да определя националните съдби в исторически дългосрочен план.

Виждаме това най-ясно изразено във Второзаконие 28, където Бог обещава лични и обществени благословения за послушание, но заплашва с културни и обществени сътресения за непослушание. Началната част на тази глава обещава: „Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света. И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог…“ (Второзаконие 28:1-2; ср. стихове 3-14). Еквивалентно заплашва с бедствие при нарушаване на Неговия закон: „Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.“ (Второзаконие 28:15; ср. ст. 16-68). Други подобни стихове включват: Изход 15:26; 23:22; Левит 26: 3-13; Второзаконие 7:12-26; 11:13-17.

Всъщност Павел изрично учи, че: „А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога“ (Римляни 3:19). По този начин целият свят е отговорен пред Бога по отношение на Неговия Закон. Неговите благословения ще потекат или Неговите проклятия ще сполетят хората въз основа на тяхното морално поведение, което Бог оценява чрез Своя Закон.

Статията е взета от тук: https://postmillennialworldview.com/2023/08/25/general-benefits-of-gods-law/