от Кенет Джентри

Това е третата и последна част от поредицата ми за ползите от Божия закон в днешния свят. В нея ще дам няколко примера за конкретни обществени ползи, които произтичат от подход към културата, основан на Божия закон.

1. Божият закон установява стабилни парични политики.

Той задължава управляващите да поддържат справедливи парични политики, като изисква „Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки. Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка. Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.“ (Второзаконие. 25:13-15; срвавни Левит 19:35-37; Притчи 11:1; 20:23; Йезекиил 45:10; Михей 6:11). По този начин Законът забранява три съвременни парични практики, които са допринесли много за несигурното икономическо положение на съвременните държави: пари без покритие (фиатни пари), банкиране с частичен резерв и дефицитно харчене.

2. Божият закон осигурява морална основа за избор на представителни държавни служители.

Виждаме, че Законът установява изборно управление в следния пасаж:

Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас. … Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви. … В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам.
(Второзаконие 1:13, 15, 17).

3. Божият закон насърчава справедливото данъчно облагане.

Бог забранява неоправданото, неправомерно облагане на богатите: „Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си“ (Изход 30:15). Социалистическите политики наказват богатите – и бедните, – докато Божият закон защитава правата и на бедните, и на богатите.

4. Божият закон изисква система за справедлива реституция.

Вместо да създаде затворническа система, Законът предупреждава, че:

Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата. (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да се пролее кръв за него. Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще се пролее кръв за него). Крадецът трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото. И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.“
(Изход 22:1-4, ср. ст. 7-9)

По този начин жертвите на престъпленията ще бъдат обезщетени справедливо, ще се премахне подпомагането на престъпниците от страна на данъкоплатците и обществото ще се отърве от подобни значителни обстоятелства за възпитаване престъпници.

5. Божият закон гарантира криминална справедливост.

Например Законът забранява помилването и освобождаването от затвора на осъдени от съда убийци, като изисква тяхната екзекуция:

Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове, тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре. Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре.
(Второзаконие 19:11-13)

Смъртното наказание е често повтаряна тема в Божия закон: „Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви“ (Изход 21:12). „Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви“ (Числа 35:16). Основанието за смъртно наказание произтича от природата на човека като образ на Бога: „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека“ (Битие 9:6).

6. Божият закон наказва злонамерените, неоснователни искове.

Вместо да позволява и дори да насърчава общество, основано на адвокати, Бог създава общество, основано на закона. Например, Неговият закон предупреждава:

Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие, тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време; и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си, тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си. Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе.
(Второзаконие 19:16-20)

7. Божият закон защитава неродения човешки живот.

Божият закон не само че не одобрява абортите, но и категорично ги осъжда:

Ако се бият някои и ударят бременна жена, така щото да роди преждевременно, но от това да не последва никаква вреда, той непременно трябва да бъде наказан съответно, както му наложи мъжът на жената, и да плати, както определят съдиите. Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот.
(Изход 21:22-23)

Когато в този казус се казва „но от това да не последва никаква вреда“, се има предвид никаква вреда нито за майката, нито за детето. Тук виждаме тежки съдебни последици дори за случаен аборт, колко повече би се отразил този закон на умишления аборт. Абортът е не само грях, но и престъпление, и то наистина углавно престъпление.

Статията е взета от тук: https://postmillennialworldview.com/2023/08/29/societal-benefits-from-gods-law/