от Кели Крауфорд

Мъже като Уинстън Чърчил и Томас Едисън приписват земния си успех на своите майки. На Деня на майката, хората възхваляват майките и подкрепят това с милиони скъпи картички.

Естествено, ние вярваме, че влиянието на майката е мощно.

Но това мнение беше саботирано някъде по пътя и друго възникна покрай него: че майчинството е периферно, по избор, второстепенна работа, която стои след истински важните неща. Това мнение доведе до опустошителни последствия върху семействата ни и следователно, върху обществото ни.

И дори най-отдадените от нас откриваме, че сме объркани и често се чувстваме безполезни в борбата, водена от сирените на материализма и признанието в нашата култура, като забравяме всъщност за какво се отнася тази мисия, ако не държим пред себе си виждането за призванието, което Бог ни е дал.

Майчинството изпълнява заповедта да обичам ближния си.

Една статия, писана от Джен Уилкин, която четох наскоро, ми помогна да променя моя модел за родителството. Търсех в Писанието съвет за родителите, но не успях да намеря. Тя обаче ми напомни, че в Библията пише много за това, че ние се стремим към Божието царство като обичаме ближния си. Моите деца са най-близките ми ближни, което прави Библията пълна със съвети за родителите!

Ние насърчаваме идеята, че грижата, обичта, помощта за „другите хора“ и поучението им е важна работа, а в същото време омаловажаваме значимостта на грижата за хората, които Бог е дал в нашите домове.

Главният готвач получава похвали за артистичната си дарба в кухнята, учителят в училище получава аплодисменти за това, че учи децата на другите хора, но жената, която посвещава същите тези дарби за семейството си, пропилява дарбите си. Разликата, ако забелязвате, е че единият получава земно признание, а другият не.

А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка ти не узнае какво прави дясната.
Матей 6:3

Майчинството обхваща много неща, но в своята същност то изгражда Царството

Нашата цел тук на земята е да прославим Бога и да изпълним целите Му. Дори един бегъл поглед върху Писанието ни напомня, че животът ни се основава на служене, отричане от себе си, и живеене за другите. Нищо друго не представя по-добра възможност да живеем Христоподобен живот по този начин от това на майка и съпруга в своя дом, като поемаме ежедневно своя кръст.

Откровено казано, голяма част от нашата работа е постоянното въвеждане на ред от хаоса. Това не е бляскаво. Но доволството ни в рутината говори на тези около нас за готовността ни да мием крака заедно с нашия Спасител.

Закарах с колата най-големия ни син до мястото, където съпругът ми строи хамбар. Той, тоеше там величествен, издигащ се над всички къщи около него. Беше голям и съвършено направен. Аз и всеки друг, който минава оттам, може да види къде са отишли часовете работа, пот и напрежение на съпруга ми – там се издига невероятна сграда, която е доказателство за всичката му усилна работа.

Мислех си за това тази сутрин докато събирах хартия и чорапи по пода – отново. В самотата на банята никой не вижда колко пъти окачам отново кърпите на закачалките, изпразвам ваната от водата, която малките са забравили да източат ( и изчиствам останалата мръсотия), подреждам нещата, които не са на мястото си – всичко това са само слаби опити да избегна безпорядъка.

Майките и съпругите, които стоят у дома, се чувстват изтощени. И често негодуват или са самотни. Не е чудно, че феминисткото движение толкова лесно ги убеди да напуснат дома. Всички ние копнеем да има доказателство за усилната ни работа. Желаем да видим голяма сграда накрая на деня, да чуем възклицания и одобрения. Това е човешко.

Но според Божието Слово ние градим нещо грандиозно, и наградата не е земни похвали.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.
Притчи 14:1

Обаче нашият градеж е по-бавен, по-незабележим процес. Ние изграждаме домове, които изграждат хора, които изграждат наследства, които изграждат Царството. И енергията да отдадем сърцата, умовете, и телата си на такава задача трябва да бъде подхранвана от виждането за това, което е напред. Трябва да насочваме умовете си към горните неща дори докато се справяме с нещата тук.

Тази работа не включва кълбата прах, разлятата вода, и постоянните усилия да се въведе ред. Тя включва вярност, постоянство и разбиране, че Божият план за нас е съвършен, въпреки че животът не е, и че ние сме НЕГОВО произведение, създадени да строим тук, за Негова слава.
Радостта идва с умирането за себе си.

Радостта идва от това да умреш за себе си

Аз се ядосвам от кавгите за дребни неща, защото пречат на моите планове. Трябва да съм по-загрижена да насочвам децата си към Господ като им показвам как грехът ни инфектира и защо трябва да се покайваме и да се доверяваме на Христос, че ще ни помогне да разпънем плътта.

Избухвам и се дразня, че някой не е отговорил на моите очакванията или не е изпълнил моите желанията, когато би трябвало да се смиря и да съм готова да бъда просто инструмент на благодат, като жертвам, а не да изисквам да бъде по моя начин. Защото така е живял моят Спасител.

Ние живеем в тяло от плът в свят, който копнее за плътта, да бъде потупван по рамото и да бъде признат и задоволен. Но за да градя като мъдра жена, от мен се изисква да да оставя настрана желанията и очакванията си и да търся волята на Отец.

Филипяни 2 глава ляга на сърцето ми. Наистина там се намира радостта! Четем: „Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но нека всеки със смиреномъдрие смята другия по-горен от себе си“. И Христос ни е даден като пример: „Имайте в себе си същото съзнание, което беше и у Христос Исус“. Той е Бог. Но въпреки това се снижaва до най-нищожния, като се покорява на Своя Отец дори до смърт.

Това променя виждането ми за незначителните ми раздразнения през деня.

Да, ще събирате много единични обувки през живота си. И вероятно никой няма да узнае за това. Но един ден вашата грандиозна работа ще бъде изявена, вашето наследство ще стои, и верните ще бъдат възнаградени.

Този не е нашият дом, и сградата, върху която работим не се прави с ръце.

Майчинството означава да правим нещо значимо от ежедневието

Ние смятаме, че нашата работа се върти около ежедневието на повечето от дните ни, а в нашата култура ежедневието не се величае като нещо важно. Но Исус всъщност го приема като такова. Така че дори да я изберем, да я смятаме за наше задължение като християни, повечето от нас все пак гледаме на тази работа като феминистите: маловажна, защото ежедневието не е вълнуващо.

Бог не вижда по този начин работата ни. Той не ни е призовал да вършим тежка скучна работа през ежедневието ни. От първия създаден брак, Той ни е дал славната задача да владеем. И когато Адам и Ева започват тази работа, Бог им казва, че ще бъде трудна, еднообразна, но все пак славна.

В нашите домове имаме възможността да владеем точно чрез рутината.

Това не е нашето естество, защото живеем в свят на моменталното удовлетворение.

Когато можете да стоплите храната си в микровълновата печка за 10 секунди, да изпратите съобщение до другия край на света за 3 секунди, и да купите всичко каквото сърцето ви пожелае с натискането на едно копче, е трудно да работите усилено над житейските неща, които изискват време, търпение и години постоянство.

Но точно в това се състои нашата работа. Подобно на градина, която изисква много труд и грижи преди да видим реколтата. Но верността дава плод и апостол Павел ни напомня, че трудът ни не е напразен и по тази причина трябва да сме непоколебими и да изобилстваме в Господното дело.
Накратко, ние сме мисионери и трябва да приписваме същата стойност на собствените си деца както и на другите хора. Ако гледаме на тях така както Бог гледа на тях, грижата ни като родители ще бъде подкрепяна от мисията да ги доведем при Него, да ги обичаме както себе си и да приемем реалността, че трябва да се стремим към Царството като служим на тях, нашите ближни.

Статията е взета от тук: https://www.generations.org/articles/58