от Марк Ръшдуни

„Следователно за Божия народ остава Шабат.“
Евреи 4:9

Често срещано клише е, че християните трябва да отидат „отвъд буквата на закона“. Самото Писание понякога ни отвежда отвъд буквата на закона, за да разберем неговия смисъл. Исус често дава коментари на закони, които са били спазвани само външно от религиозните водачи по Негово време. Отвъд избягването на акта на прелюбодейство например ни се казва да разбираме самата похот като форма на прелюбодейство (Матей 5:28). Това клише обаче често се използва неправилно. Предложението, че трябва да отидем отвъд буквата на закона, е лошо предложение, ако търси духовно, мистично значение, което обезценява действителното подчинение на самата буква на закона. Твърде често „излизането отвъд буквата на закона“ се използва като евфемизъм за изоставяне на послушанието.

Целта ми е тези коментари относно спазването на Шабат да се възприемат като разширяване на значението на спазването на почивката; те не трябва да се възприемат като предложение да се откажем от нея. В Писанието има няколко вида Шабат почивка, но аз ще се спра на ежеседмичната и нейното значение. Твърде често дискусиите за нея се фокусират върху правилата, които трябва да спазваме, за да не нарушим деня с действията си. Мисля, че Павел ясно казва, че не трябва да се съдим един друг в такива неща (Колосяни 2:16), така че оставям тези въпроси на съвестта на читателя. Вярвам, че това, което твърде често се губи в дискусиите за Шабат, е защо почиваме и какво трябва да бъде нашето самосъзнателно разбиране за смисъла и последиците от почивката ни.

Почивката Шабат

Най-пренебрегваната Шабат почивка е тази, за която се говори в трета и четвърта глава на Евреи. В този пасаж се говори за провала на израилтяните в дните на Мойсей да влязат в своето място за почивка, което е Ханаан. Този провал е причинен от липсата на вяра (Евреи 4:6), но тяхната цел е съвсем реално място, а не духовно състояние. Провалът им е по-скоро акт на бездействие, отколкото на действие, отказ да се придвижат напред по отношение на бъдещето, което Бог им е обещал. Ние сме изрично предупредени да не се проваляме по подобен начин да влезем в нашата почивка (Евреи 4:1). Тук става дума за нещо много повече от спазване на правилата за Шабат или за „духовен“ провал.

Бог осъжда цяло едно поколение да умре, без да види бъдещите Му благословения. Грехът им се изразяваше в това, че се провалига с оглед на сигурността на бъдещето, което Бог им беше разкрил. Те се страхуваха от опасностите, които криеше влизането в Ханаан, така че Божията присъда беше това поколение да се задържи в застой. Грехът им не беше нарушение на някоя от Десетте заповеди или на някой друг закон, даден на Моисей, а отказ да действат в очакване всяко Божие обещание да се сбъдне.

Това наказание е било за онова поколение в пустинята и е приключило около 1400 години преди написването на Евреи. Как тогава християните могат да бъдат подложени на подобна съдба през първи век, да не говорим за днес? Евреи 4 обаче много ясно свързва всички християни с онова поколение от пустинята и ни предупреждава да не повтаряме техния грях.

Какво изобразява Шабат?

Почивката Шабат означава нещо повече от това да не работим; така ни е казано да спазваме седмичния свят ден. „Почивката“ на влизането в Ханаан всъщност стартира поколения работа, но почивката, която Ханаан изобразява, е осъществяване на нещо, есхатологична цел. В Евреи 4:10 наистина се споменава Божията почивка, но е важно, че прекратяването на Божието творчество (Битие 2) е дадено в контекста на Неговото завършване на Сътворението. Бог е завършил онова, което е нарекъл „много добро“. Това е историческата основа на почивката Шабат, на която най-често се позовават християните, но в Писанието има три исторически събития, дадени за нейна причина. Някои ги наричат три Шабата, но всички те са една, с три прилежащи основания. Всяка от трите е завършено Божие дело, като спазването на почивката е самосъзнание, че всичко, което правим, зависи от това, което Бог вече е направил за нас.

Първото споменаване на Шабат е в Битие 2:1-3, което се повтаря в Изход 20:8-11. Почивката е заповядана, за да се помни историческият факт, че Бог е създал всички неща и ги е предоставил на човека като негов дом и място за неговата работа.

Втората причина за Шабат е свързана с изхода от Египет, Божието избавление от робство. След като Мойсей счупва първите каменни плочи, Бог дава още един комплект, но този път дава (Второзаконие 5:12-15) втора причина за почивка. Тази почивка е свързана с Божието избавление от робство и с благословенията на земя, в която текат мляко и мед. Отново спазването се основаваше на историческо събитие от Божията ръка и на неговите последствия за бъдещето.

Третото историческо събитие, споменато в Писанието като основа за Шабат, е победата на Исус Христос (Евреи 4). Неговото влизане в почивка (ст. 10) се свързва с Божията почивка при сътворението (ст. 10, срв. Битие 2:1-3) и с почивката, в която Исус Навин (Йехошуа Нун – бел. прев.) повежда израилтяните, когато те влизат в земята (ст. 8, обърнете внимание, че в KJV се чете „Исус“, но това е гръцката форма на „Йехошуа“ и препратката от ст. 7-8 очевидно е към деня на Йехошуа Нун).

„Християнският Шабат“ веднага е преместен в първия ден от седмицата. Това не е произволна или неоправдана промяна, а представлява точно това, което по-късно се излага в Евреи 4, че „следователно за Божия народ остава Шабат“ (ст. 9). Учениците разпознават Исус като по-великия Исус Навин (Йехошуа Нун – бел. прев.) и разбират, че тяхната почивка сега е от гледна точка на Неговото завършено дело. Свободата от греха, която Той даде, беше много по-голяма от освобождението от египетско робство. Образът беше заменен от реалността.

Сътворението представлява обещание за Божията грижа за човека. Изходът е Неговата подготовка за бъдещето под Неговия закон. Учениците знаеха, че Исус твърдо е установил Своето небесно царство.

Значението на Шабат

Всяка историческа причина за Шабат се позовава на завършено Божие дело, което установява Неговата грижа за човека. Прекратяването на дейностите на човека в един ден, който е отреден отделно от останалите шест, означава, че контекстът на неговия живот и работа е в Божията грижа за него.

Почивката при сътворението е прекъсване на творческата дейност. В това завършено божествено дело на Бог човекът има такава сигурност в Божия промисъл, че и той може да си почине. В молитвите си баща ми често повтаряше една фраза, която изразява това: „Ти се грижиш за нас по-добре, отколкото ние се грижим за себе си“. Пазенето на Шабат представлява настояща увереност и бъдеща сигурност по отношение на Божията провиденческа грижа за Неговото творение и за нас, Неговите създания.

По същия начин почивката, основана на изхода, е възглед за спасението, който разказва за Божието чудо. Той извежда Израил от робство към място за почивка в Ханаан. На седмичната почивка трябваше да гледа и от позицията на това осъществено божествено действие, но тя се отнасяше и до тяхното бъдеще в Ханаан от гледна точка на Божиите обещания.

В допълнение към специфичната връзка на седмичния Шабат с изхода, Празникът на шатрите (Шатроразпъване) също напомня за това време чрез издигането на шатри или колиби по време на едноседмично годишно празненство. Той обаче не е изцяло свързан с миналото. Ежедневният храмов ритуал представлявал празнична процесия, при която свещениците събират вода извън Йерусалим и я носят до олтара, където в основата на олтара се изливат както вода (олицетворяваща Божието осигуряване на живот), така и вино (олицетворяващо благоденствието). Водата препращала към няколко пророчески пасажа, все още очевидно ориентирани към бъдещето, включително обещанието за “ жива вода“, която ще излезе от Йерусалим (Захария 14:8), и видението на Йезекиил за водата, която изтичала от олтара и се превръщала в „непроходима“ река (Йезекиил 47:1-10, вж. ст. 5). Исус се явява в храма в последния ден на празника (Йоан 7:37-53), вероятно когато тази церемония приключва, и предлага на всички „жива вода“, като по този начин свързва благословението на Своето царство с надеждите на Израил. Празнуването на Шатроразпъване, макар и основано на историческия изход, представлява настоящо очакване и бъдеща сигурност за Божието благословение.

Християнският Шабат включва трето историческо събитие като причина за почивката в Божието осъществено дело – осъществената победа на Исус Христос. Неговото изкупление представлява причината, поради която можем да си починем от труда си и поради която бъдещето ни е сигурно.

И в трите исторически контекста Шабат представлява сигурността на човека по отношение на завършеното Божие дело. Нашата работа може да спре по Божия заповед, защото тя е резултат от нашето спасение, а не негова причина. Дейността по спазването на Шабат не е произволно спазване на правилата, а нашето прекъсване на работата със самосъзнанието, че Божието спасително дело е определящо, а не нашето. Бъдещето ни е сигурно и трудът ни има значение, защото Бог наистина се грижи за нас по-добре, отколкото ние се грижим за себе си.

Работата на човека не спасява, но тя е заповядана като проява на послушание. Поколението, „чиито трупове паднаха в пустинята“ (Евреи 3:17), не да се подчини да продължи напред с увереност, че Бог ще изпълни обещанията Си. Те се мислеха за практични, но Писанието ни казва, че са действали в „неверие“ (Евреи 3:19). Въпросът в Евреи 4 по същество е: „Ще постъпите ли по същия начин? Ще се провалите ли в действията си по отношение на това, което Бог е направил и е обещал да направи занапред?“

Юдейските християни, до които е писано Евреи, са гледали назад, а не напред. Те не са виждали значението на това Кой е Исус и какво означава това за служенето на Неговото царство. Подобно на израилтяните в пустинята, те не бяха готови да продължат напред. Този текст обикновено се свежда до предупреждение срещу отстъплението. Той казва това, но казва и нещо повече, иначе препратката към поколението в пустинята би била слаба. Конкретният им грях е бездействието, неспособността да се придвижат напред, разчитайки на Божието обещание. Това се отнася за нас, защото ние също сме призовани да се движим напред, да действаме по отношение на това, което Христос е направил.

Дори когато поколението от пустинята се проваля, Божието обещание остава за техните деца. Обещанието беше налице, но не им донесе нищо добро (Евреи 4:2). Божиите обещания бяха сигурни още от сътворението (Евреи 4:3), но те нямаше да видят тяхното осъществяване.

Почивката Шабат не бива да се свежда само до нейните външни обреди. Тя трябва да бъде разбирана в рамките на светоглед, който осъзнава осъщественото Божие дело. Ние почиваме в това дело, честваме го и ставаме на другия ден освежени, за да навлезем в Ханааните на този свят, да разнасяме живата вода от олтара на Христовото изкупление, докато влиянието на Неговото царство стане река, която никой не може да премине. Тъй като окончателната ни почивка все още предстои, се възстановяваме чрез седмичната си почивка, за да търсим Божието царство и Неговата правда.

Статията е взета от тук: https://chalcedon.edu/resources/articles/understanding-sabbath-rest
Превод: Филип Папратилов