от Джон Джюуел*

Понеже човекът, който не е създаден да се отпуска и да почива, а да работи, поради покварата на природата, причинена от греха, дотолкова се е изродил и излязъл от естеството си, че не смята безделието за никакво зло, а по-скоро за нещо похвално, прилично за онези, които са богати…

… и поради това повечето хора го прегръщат лакомо, тъй като е угодно на сетивните им страсти, а всяка работа и усилие се избягват усърдно, тъй като са болезнени и противни на удоволствието на плътта. Необходимо е да ви бъде обяснено, че по Божия наредба, която Той е вложил в природата на човека, всеки човек трябва да се труди по законното си призвание и професия; и че безделието, тъй като противоречи на същата наредба, е тежък грях, а също така, поради големите неудобства и вреди, които произтичат от него, е непоносимо зло; с цел, когато разберете това, да се отървете от него и от друга страна, да се заемете усърдно, всеки в своето призвание, с честен труд и бизнес, които, както са предписани на човека от Бога, така не са лишени от неговите многобройни благословения и разнообразни ползи.

Всемогъщият Бог, след като създаде човека, го постави в райска градина, за да я обработва и пази. Но когато човекът престъпи Божията заповед, като яде плода на забраненото дърво, Всемогъщият Бог веднага го изхвърли от рая в тази ужасна долина на мизерията, като му заповяда да работи земята (Битие 3), от която беше изваден, и да изкарва хляба си с пот на челото си през всичките дни на живота си. Божието решение и воля е всеки човек през времето на този смъртен и преходен живот да се отдаде на такива честни и благочестиви упражнения и труд и всеки да следва своето дело и да ходи право в своето призвание. Човекът (казва Йов) е роден да се труди (Йов 5). И ни е заповядано от Исус Сирахов (Премърдост 7) да не мразим болезнените работи, нито земеделието, нито други такива тайни на родилните мъки, които е създал Всевишният. Мъдрецът също така ни увещава да пием водите на собствения си кладенец (Притчи 5) и на реките, които изтичат от средата на собствения ни извор; с това иска да каже, че трябва да живеем от собствените си трудове, а не да поглъщаме чуждите. Св. Павел, като чул, че сред солунците (II Солунци 3) имало някои, които живеели разпуснато и без ред, т.е. които не работели, а били безделници, не си изкарвали прехраната със собствения си труд, а се хранели с чужд хляб на безценица, заповядал на споменатите солунци не само да се оттеглят и да се въздържат от познатите им компании с такива нехайни хора, но и ако сред тях има такива, които не искат да се трудят, същите да не ядат и да нямат прехрана от чужди ръце. Това учение на свети Павел (без съмнение) се основава на общата Божия наредба, която гласи, че всеки човек трябва да се труди; и следователно то трябва да се спазва от всички хора и никой не може справедливо да се освободи от него.

Но когато се казва, че всички хора трябва да се трудят, не се има предвид, че всички хора трябва да се трудят с ръцете си. А като има различни видове труд, някои от които са за ума, други за тялото, а трети и за двете. Така и всеки човек (освен ако поради възраст, слабост на тялото или липса на здраве не е способен да се труди изобщо) трябва и за да си изкарва честно прехраната, и в полза на другите, да се упражнява в някакъв вид труд, според както изисква призванието, за което Бог го е призовал. И така, всеки, който с труда си прави добро за общото благосъстояние и обществото на хората, било то като управлява публично общественото благо, или като заема публична длъжност или служба, или като върши някакви общо необходими дела на страната си, или като дава съвети, или като учи и наставлява другите, или по какъвто и да е друг начин да бъде зает, така че да носи полза и печалба на другите, същият човек не трябва да се счита за бездеен, макар и да не работи никакъв телесен труд, нито пък трябва да му се отнема прехраната (ако изпълнява призванието си), макар и да не работи с ръцете си. Телесен труд не се изисква от онези, които поради призванието и длъжността си се занимават с умствен труд, за да подкрепят и помагат на другите.

Свети Павел увещава Тимотей (I Тимотей 5) да избягва и да се отказва от бездейните вдовици, които обикалят от къща на къща, защото те са не само безделници, но и клюкари, и бъбривци, които говорят неща, които не са прилични. Пророк Йезекиил (Йезекиил 16), обявявайки какви са били греховете на град Содом, смята безделието за един от основните. Греховете (казва той) на Содом бяха следните: гордост, преяждане с храна, и изобилно безделие. Тези неща имаха Содом и дъщерите ѝ, тоест градовете, които ѝ бяха подчинени. Ужасното и странно унищожение на този град и на цялата околност (което представляваше огън и жупел, падащи от небето) най-ясно показва какъв тежък грях е безделието и трябва да ни наставлява да бягаме от него и да се заемем с честен и благочестив труд. Но ако се отдадем на безделие и леност, на мотаене и шляене, на своеволно скитане и разточително харчене, като никога не се захващаме с честен труд, а живеем като пчели търтеи от труда на други хора, тогава нарушаваме Господнята заповед, отклоняваме се от призванието си и си навличаме опасността от Божия гняв и тежко неудоволствие, за наша безкрайна гибел, освен ако чрез покаяние не се обърнем отново към Бога.

Неудобствата и злините, които произтичат от безделието, както за тялото, така и за душата, са повече, отколкото можем да изложим за кратко време. Някои от тях ще ви разкрием, за да можете, като ги обмислите, да се ориентирате по-добре за останалите.

Ленивата ръка (казва Соломон) докарва сиромашия, а трудолюбивата ръка обогатява (Притчи 10:4); Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия (Притчи 28:19). И пак: Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо. (Притчи 20:4). Какво повече трябва да изложим за доказването на това, че бедността следва от безделието? Имаме твърде много опит в това отношение (нещо, за което трябва да скърбим повече) в това царство. Защото голяма част от просията сред бедните не се дължи на нищо друго, освен на безделието и на небрежността на родителите, които не възпитават децата си нито в добро знание, нито в честен труд, нито в някаква похвална професия или занаят, с който да могат да си изкарват прехраната, когато станат пълнолетни. Всекидневният опит също така учи, че нищо не е по-вредно или по-опасно за здравето на човешкото тяло от безделието, прекалената лежерност и сън, както и липсата на движение.

Но тези и други подобни неудобства, макар и да са големи и неприятни, но понеже се отнасят предимно до тялото и външните блага, не могат да се сравняват със злините и неудобствата, които поради безделие се случват на душата, така че ще посочим и някои от тях. Безделието никога не съществува самостоятелно, а винаги има дълга опашка от други пороци, които разяждат и заразяват целия човек по такъв начин, че накрая той се превръща в нищо друго освен в буца грях. Безделието (казва Исус бен Сирах) носи много зло и пакости. Свети Бернар го нарича майка на всички злини и мащеха на всички добродетели, като добавя още, че то подготвя и (сякаш) проправя пътя към адския огън. Където веднъж се стигне до безделие, там дяволът е готов да стъпи и да насади всякакъв вид нечестие и грях, за да унищожи завинаги човешката душа. Най-вярното нещо ни се казва ясно в 13-та глава на Матей, където пише, че врагът е дошъл, докато хората са спели, и е посял нечестиви плевели сред доброто жито. Всъщност най-доброто време, което дяволът може да има, за да върши подвизите си, е когато хората спят, т.е. бездействат; тогава той е най-зает в работата си, тогава най-бързо улавя хората в примката на гибелта, тогава ги изпълва с всякаква неправда, за да ги доведе (без специалното Божие благоволение) до пълна гибел. За това имаме два забележителни примера, които са най-живописни пред очите ни. Единият е цар Давид, който, бездействайки вкъщи (както казва Писанието), когато другите царе излизат на бой, бързо е съблазнен от сатаната да изостави Господа, своя Бог, и да извърши два тежки и гнусни пред Него гряха: прелюбодейство и убийство (II Царе 11).

Язвите, които последваха тези престъпления, бяха ужасни и тежки, както лесно може да се види от тези, които ще прочетат историята. Друг пример е Самсон (Съдии 16), който, докато воюваше с филистимците, врагове на Божия народ, никога не можеше да бъде заловен или победен. Но след като се отдаде на лекомислие и безделие, той не само прелюбодейства с блудницата Далила, но и бе заловен от враговете си, и му бяха жалко извадени очите, бе хвърлен в тъмница и принуден да мели в мелница, и накрая стана за посмешище на враговете си. Ако тези двама, които бяха толкова отлични мъже, толкова обичани от Бога, толкова надарени с изключителни и божествени дарби, единият на пророкуване, а другият на сила, и такива мъже, които никога не биха могли да бъдат победени от притеснение, труд или неприятности, бяха повалени и изпаднаха в тежки грехове, като се отдадоха за кратко време на лекота и безделие, и затова си навлякоха нещастни язви от Божиите ръце. Какъв грях, каква беда, какво бедствие и язва не трябва да се очакват от онези, които през целия си живот се отдават изцяло на безделие и леност? Да не се самозалъгваме, като смятаме, че нищо не ни вреди от бездействието; защото е вярна поговорката: „Когато човек не прави нищо, той се научава да прави зло“. Затова нека винаги да вършим някаква честна работа, за да може дяволът да ни намери заети. Самият той е винаги зает, никога не бездейства, а обикаля непрекъснато, за да ни погълне. Нека му се противопоставим с усърдно бдение, труд и добри дела. Защото онзи, който усърдно се занимава с честна работа, не се хваща лесно в примката на дявола. Когато човек поради безделие или поради липса на някаква честна професия или занаят, с който да се издържа, стигне до бедност и недостиг на необходимите неща, виждаме колко лесно такъв човек се подмамва да лъже, да се старае да измами ближния си, да се закълне, да лъжесвидетелства, а често и да краде и убива или да използва някакви други безбожни средства, за да живее. По този начин не само доброто му име, честната му репутация и добрата му съвест, да, и животът му са напълно изгубени, но си навлича голямото негодувание и гняв на Бога с различни и многобройни тежки язви. Ето тук е краят на безделниците и мързеливците, чиито ръце не могат да се справят с честен труд: загуба на име, чест, репутация и живот тук, в този свят, и без великата Божия милост – придобиване на вечна погибел в бъдещия свят. Тогава нямат ли всички хора основателна причина да се пазят и да внимават с безделието, тъй като тези, които го приемат и следват, обикновено имат от приятното си безделие тежки и горчиви неприятности? Несъмнено добрите и благочестиви хора, преценявайки големите и многобройни вреди, които безделието нанася на обществото, от време на време са предвиждали с цялото си усърдие да бъдат създадени строги и сурови закони за поправяне и изменение на това зло. Египтяните са имали закон, според който всеки човек е трябвало всяка седмица да представя името си на главните управници на провинцията и там да обявява с какъв занаят се занимава, за да може безделието да бъде достойно наказвано, а усърдният труд – надлежно възнаграждаван (Херодот). Атиняните наказвали мързеливите и ленивите хора не по-малко от жестоките и тежките престъпници, като смятали (с право), че безделието причинява много злини. Ареопагитите призовавали всеки човек да си даде сметка как живее, като ако откриели безделници, които не носят полза на общността по един или друг начин, ги изгонвали като непотребни членове, които само вредят и развалят обществото. И в това английско кралство многократно са били приемани добри и благочестиви закони, според които не бива да се позволява на безделници и скитници да ходят от град на град, от място на място, без да бъдат наказвани, които не служат нито на Бога, нито на своя принц, а поглъщат сладкия плод на чуждия труд, като са обикновени лъжци, пияници, клетвопрестъпници, крадци, блудници и убийци, като отказват всякакъв честен труд и не се отдават на нищо друго, освен да измислят и вършат зло, за което са по-жадни и алчни, отколкото всеки лъв за своята плячка. За да поправят това неудобство, нека всички родители и другите, които имат грижата и ръководството на младежите, така да ги възпитават или в добро обучение, или в труд, или в някакво честно занимание или занаят, чрез което те да могат в бъдеще време не само да се издържат компетентно, но и да посрещат и задоволяват нуждата и недоимъка на другите. И свети Павел казва: „Който е крал, да не краде вече“, а който е мамил другите или е използвал незаконни начини да си изкарва прехраната, да остави това „а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.“ (Ефесяни 4:28). Пророк Давид смята за щастлив онзи, който живее от труда си, като казва (Псалом 128): „ще ядеш плода от труда на ръцете си; блажен ще бъдеш, и ще благоденстваш“. Това щастие или благословение се състои в тези и подобни аспекти.

Първо, това е Божи дар (както казва Саломон), когато човек яде и пие, и получава блага от труда си (Еклесиаст 3). Второ, когато човек живее от собствения си труд (така че той да е честен и добър), той живее от него с добра съвест; а честната съвест е неоценимо съкровище. На трето място, той получава хляба си не с кавги и скарвания, а с мир и тишина – когато спокойно се труди за него, според наставлението на св. апостол Павел. Четвърто, той не е роб заради храната си, нито пък има нужда заради това да виси на добрата воля на другите хора; но така живее от своето, че може да даде част на другите. И в заключение, когато работникът и семейството му са заети с труда си, те са свободни от много изкушения и поводи за грях, на които са подложени онези, които живеят в безделие. Ето защо занаятчиите и трудещите се, които получават заплата за труда си, трябва да се съобразяват със съвестта си пред Бога и с дълга си към ближния, за да не злоупотребяват с времето си в безделие и да не ощетяват онези, от които получават големи заплати и скъпи блага. Те наистина са по-лоши от безделниците, защото искат да получат заплата за безделието си. По-малко опасно спрямо Бог е да се бездейства без печалба, отколкото чрез безделие да се печели от кесиите на ближните за това, което не е заслужено. Вярно е, че Всемогъщият Бог се гневи на онези, които измамват наемен работник с неговата заплата; викът за тази вреда се издига до Божието ухо за отмъщение. И също толкова вярно е, че наемен работник, който използва измама в труда си, е крадец пред Бога. Никой (казва св. апостол Павел на солунците гл. 4) да не измамва подло брата си, да не го мами в работата му. Защото Господ е отмъстител за такива измами. След това, който иска да има добра съвест пред Бог, онзи трудещ се човек, казвам, който изцяло зависи от Божието благословение, служейки си с всичко, което е достатъчно за прехраната му, нека се стреми да се труди вярно и когато трудът му поради болест или друго нещастие престане, нека мисли, че ако в здравето си е служил истински на Бога и на ближния си, няма да му липсва във време на нужда. Бог ще възнагради неговата немощ, за да раздвижи сърцата на добрите хора и да помогне на такива потънали в болест хора. Където иначе, каквото е придобито от безделие, няма да има средства да помогне във време на нужда. Затова нека работещият човек от своя страна избягва този порок на безделието и измамата, като помни, че свети Павел увещава всеки човек (Ефесяни 4) да се откаже от всякаква измама, преструвка и лъжа и да използва истината и простотата спрямо ближния си, защото (казва той) ние сме членове заедно в едно тяло, под една глава Христос, нашия Спасител. И тук могат да бъдат обвинени служителите на това царство, които прекарват времето си в много безделие, без да се съобразяват с възможностите на времето си, забравяйки как службата не е наследство, как възрастта ще ги настигне; където мъдростта е да изразходват безделието си в някакво добро дело, чрез което да увеличават знанията си и така да бъдат по-достойни да бъдат готови за всякаква служба. Голямо изобличение е за тях, че не се учат да пишат красиво, да водят счетоводна книга, да изучават езици и така да придобиват мъдрост и знание в такива книги и произведения, каквито сега се печатат в изобилие на всякакви езици. Нека младежите помислят за скъпоценността на времето си и да не го пилеят в безделие, веселие, игри, банкети, хулигански компании. Младостта е суета и за нея трябва да се отговаря пред Бог. Колкото и да си весел и радостен в младостта си, о, младежо (казва Проповедникът – Еклесиаст 11:9-10), колкото и да е радостно сърцето ти в младите ти дни, колкото и бързо и свободно да следваш пътищата на сърцето си и похотта на очите си, все пак бъди сигурен, че Бог ще те изправи пред съд за всичко това. Той по Своята милост е вложил в сърцата и умовете на всички, които държат в ръцете си меча на наказанието или имат семейства под свое управление, да се потрудят за поправянето на това голямо беззаконие на всички, които живеят безучастно и безполезно в обществото, за голямо оскърбление на Бога и за тежка язва на Неговия неразумен народ.

Да оставяме греха ненаказан и да пренебрегваме доброто възпитание на младежите не е нищо друго, освен да разпалваме гнева на Господа срещу нас и да трупаме язви върху собствените си глави. Докато прелюбодейният народ беше оставен да живее разпуснато, без да се поправи, толкова дълго продължи и се увеличи язвата в Израил, както можете да видите в книгата Числа (гл. 25). Но когато ги наказаха, гневът на Господа се успокои и язвата престана.

Затова нека всички служители да гледат стриктно на своите задължения. Нека всички стопани на домове да поправят тази злоупотреба в семействата си, нека използват правомощията, които Бог им е дал, нека не поддържат скитници и безделници, а да избавят кралството и домовете си от такива шумни скитници, от безделието, което е майка на всички злини, да бъдат премахнати. Всемогъщият Бог да отвърне от нас страшния си гняв и да утвърди над нас завета на мира за вечни времена чрез заслугите на Исус Христос, нашия единствен Господ и Спасител, на когото с Отца и Светия Дух да бъде всяка чест и слава, безкрай, Амин.

*Това е проповед 19 от втория том на “Книга с проповеди” на Англиканската църква, издадени съответно през 1547 г. (първи том, съдържащ 12 проповеди) и 1563 г. (втори том, съдържащ 20 проповеди). Авторите не са посочени, но част от проповедите в първи том вероятно са писани от Томас Крейнмър, докато повечето проповеди във втори том са писани от Джон Джюуел. Целта им е енорийските свещеници да имат готови проповеди за четене на разбираем език, понеже службите били водени на латински език и свещениците не били свикнали с тази нова “протестантска иновация” да се проповядва.

Превод: Филип Папратилов