от Джеймс Никел

В Библията солта е свързана със заветните жертви (Левит 2:13). Добавянето на сол към жертвите означава, че те сами по себе си са неподправени. Солта, като подправка на благодатта (срв. Колосяни 4:6) – незаслужената Божия благосклонност – прави жертвите приятни и приемливи, т.е. „вкусни“ за Бога.

Чрез Божията изкупителна благодат, дадена на незаслужаващия грешник, Бог изисква от изкупените да Му се представят като жива жертва (Римляни 12:1-2). Солта за живота на вярващия е съхраняващата сила на верността и целеустремеността на сърцето да бъде заветно верен. В това изискване да бъдем верни, ние сме запазени верни чрез Божията сила (I Петрово 1:5).

Бракът е завет под Бога между един мъж и една жена (Малахия 2:14). Солта на Божия благодат е необходима и незаменима съставка във „възходите и паденията“ на заветния живот между грешния съпруг и грешната съпруга.

Бих искал да използвам някои от естествените цели на солта, за да илюстрирам как солта овкусява брачния живот за Божията слава.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Отживелица ли е църквата? Отговорът очевидно е, че много църкви са отживелица. Основното определение на думата „отживелица“ е „излязъл от употреба“. Преди не много години конят и каруцата са били необходими в повечето ферми; днес те са отживелица, а за голяма част от фермите дори и плевнята е отживелица. Те нямат никаква реална функция или предназначение по отношение на нуждите на фермерския живот днес.

Дали същото важи и за църквата? Според библейското определение църквата е тялото на Христос, съставено от Неговите части, управлявано от Неговото Слово и ръкоположени служители, и свиквано на поклонение чрез проповядване на Божието Слово и отслужване на тайнствата. Според Библията църквата не принадлежи на човека, а на Исус Христос; тя е Негово притежание, призвана да Му служи и да изпълнява Неговите цели.

Църквата е отживелица, когато се проваля в предназначението си. Всъщност църквата не е църква, когато не успява да изпълни Христовата цел. Когато тя се превърне в средство за разпространение на неверието, когато отрича основните доктрини на вярата, тя е отживелица. Когато се присъедини към социалната революция, когато подкрепя беззаконието, бунтовете и организираното посегателство върху правото на собственост на фермери и бизнесмени, църквата е отживелица. За всяка фалшива църква Исус Христос казва: „Ще дойда скоро при теб и ще воювам срещу тях с меча на устата Си“ (Откровение 2:16). Неговото обещание за лъжецърквите е да ги осъди остро (Откровение 2:23). В очите на Христос фалшивите църкви са отживелица, безполезни за Него и затова трябва да бъдат унищожени.
Цялата статия »

от Конрад Лонг

В Америка през 21-ви век стереотипното домакинство се състои от двама родители, които работят поотделно на пълен работен ден или може би на няколко места на непълен работен ден и изпращат децата на училище, така че всяко дете и двамата родители прекарват почти целия ден отделени от семейството си. „Не трябва това така да бъде“, по думите на Яков (3:10). И наистина, до съвсем скоро ситуацията не беше такава.

В желанието си да избегнат тази ситуация много християни взимат пример от 50-те години на миналия век. Майката трябва да си остане вкъщи, а не да ходи да работи за някой друг. Доста от тях подобряват модела от 50-те години, като оставят децата вкъщи при майката, за да се учат от нея, вместо да възлагат образованието на безбожно правителство. Но все пак бащата е далеч от семейството си през по-голямата част от времето. „Какво да се прави“, казват те, „такъв е животът.“
Цялата статия »

от Денис Пийкок

Бог ни е призовал да бъдем царе (владетели) и свещеници (застъпници) и всичко, което унищожава или притъпява тези възможности, не е от Бога. Без отговорно управление на частната собственост се губи възможността за самоуправление и производителност. Това е практическото следствие от социализма – той унищожава способността на човека да управлява и да проявява лична инициатива. Бог ни помага да израснем, като ни дава отговорност, която започва с упражняване на ръководство над някого, някакъв талант или задача. Без това ние бихме приложили много малко истини на практика. Мярката за моята зрялост е пряко свързана с това как се грижа за това, което Бог ми е поверил.

Бог ни е поставил в Своята земна работилница, за да ни помогне да израстваме и да разширяваме Неговото Царство. Препятствията вътре в нас и извън нас образуват „щангите“, които трябва да вдигаме, за да развием духовните си мускули. Отговорността е тренировъчната рутина на Господ Исус и на всички младши партньори на франчайза, които Го следват.

Бог е дал на всеки от нас поне пет актива, за които ще трябва да отговаряме пред Христос:

• Физическите ни тела
• Нашата съвест
• Взаимоотношенията ни с другите
• Нашите таланти
• Нашите притежания

Цялата статия »

от Джон Джюуел*

Понеже човекът, който не е създаден да се отпуска и да почива, а да работи, поради покварата на природата, причинена от греха, дотолкова се е изродил и излязъл от естеството си, че не смята безделието за никакво зло, а по-скоро за нещо похвално, прилично за онези, които са богати…

… и поради това повечето хора го прегръщат лакомо, тъй като е угодно на сетивните им страсти, а всяка работа и усилие се избягват усърдно, тъй като са болезнени и противни на удоволствието на плътта. Необходимо е да ви бъде обяснено, че по Божия наредба, която Той е вложил в природата на човека, всеки човек трябва да се труди по законното си призвание и професия; и че безделието, тъй като противоречи на същата наредба, е тежък грях, а също така, поради големите неудобства и вреди, които произтичат от него, е непоносимо зло; с цел, когато разберете това, да се отървете от него и от друга страна, да се заемете усърдно, всеки в своето призвание, с честен труд и бизнес, които, както са предписани на човека от Бога, така не са лишени от неговите многобройни благословения и разнообразни ползи.
Цялата статия »

от Марк Ръшдуни

„Следователно за Божия народ остава Шабат.“
Евреи 4:9

Често срещано клише е, че християните трябва да отидат „отвъд буквата на закона“. Самото Писание понякога ни отвежда отвъд буквата на закона, за да разберем неговия смисъл. Исус често дава коментари на закони, които са били спазвани само външно от религиозните водачи по Негово време. Отвъд избягването на акта на прелюбодейство например ни се казва да разбираме самата похот като форма на прелюбодейство (Матей 5:28). Това клише обаче често се използва неправилно. Предложението, че трябва да отидем отвъд буквата на закона, е лошо предложение, ако търси духовно, мистично значение, което обезценява действителното подчинение на самата буква на закона. Твърде често „излизането отвъд буквата на закона“ се използва като евфемизъм за изоставяне на послушанието.

Целта ми е тези коментари относно спазването на Шабат да се възприемат като разширяване на значението на спазването на почивката; те не трябва да се възприемат като предложение да се откажем от нея. В Писанието има няколко вида Шабат почивка, но аз ще се спра на ежеседмичната и нейното значение. Твърде често дискусиите за нея се фокусират върху правилата, които трябва да спазваме, за да не нарушим деня с действията си. Мисля, че Павел ясно казва, че не трябва да се съдим един друг в такива неща (Колосяни 2:16), така че оставям тези въпроси на съвестта на читателя. Вярвам, че това, което твърде често се губи в дискусиите за Шабат, е защо почиваме и какво трябва да бъде нашето самосъзнателно разбиране за смисъла и последиците от почивката ни.
Цялата статия »

от Кели Крауфорд

Мъже като Уинстън Чърчил и Томас Едисън приписват земния си успех на своите майки. На Деня на майката, хората възхваляват майките и подкрепят това с милиони скъпи картички.

Естествено, ние вярваме, че влиянието на майката е мощно.

Но това мнение беше саботирано някъде по пътя и друго възникна покрай него: че майчинството е периферно, по избор, второстепенна работа, която стои след истински важните неща. Това мнение доведе до опустошителни последствия върху семействата ни и следователно, върху обществото ни.

И дори най-отдадените от нас откриваме, че сме объркани и често се чувстваме безполезни в борбата, водена от сирените на материализма и признанието в нашата култура, като забравяме всъщност за какво се отнася тази мисия, ако не държим пред себе си виждането за призванието, което Бог ни е дал.
Цялата статия »