от Р. Дж. Ръшдуни

Бях осми клас, когато прочетох “Произход на видовете” от Чарлс Дарвин. В началото я четях с желание, но в последствие ме шокира. Беше трудна за четене, защото не демонстрира нищо – написана е с вяра, много и сляпа вяра. Когато през 1859 е издадена за първи път е широко възприета и първия тираж е изчерпан за два дни. Както Джордж Бърнард Шоу, който възприел Дарвин, отбелязва, на книгата се гледало като на освободителя на човека от християнския Бог.

Днес това фалшиво освобождение продължава да доминира културата. Хората искат свобода от Христос, не истината. Те няма да обмислят алтернативи на сляпата си вяра в дарвинизма. Живеем в общество, което се основава на нея. Много култури преди нас са правили това и са завършвали със смърт. След около 1660 г. Хуманизмът доминира западния свят, а сега и повечето други области. След възхода на държавното образование хуманизмът се е разпространил във всички обществени прослойки и сега доминира във всички големи църкви.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Наскоро една от дъщерите ми донесе фото копие на меню от 1843 г. на един от най-добрите ресторанти в Ню Йорк – Делмоникос. Цената на цяла вечеря е била точно 12 цента. Поскъпнали ли са цените от тогава? Не съвсем. Парите са изгубили стойността си.

По време на войната (1938–39) приятел си построи чудесен дом за 7500 долара, като покривът беше изработен от кадърен майстор, мебелите направени по поръчка и т.н. Днес тази къща струва 100 хиляди долара. Това е същата къща, трийсет години по-стара, но парите сега са по-безстойностни.

Познавам човек, който е женен от 27 години. Когато се ожениха с жена му биха на една възраст, но сега той е с пет години по-стар от нея. Тя така брои годините.

Има много вицове за рибари, които ползват гумен метър, когато мерят големината на рибите си. Бидейки нещо като рибар самият аз, мисля, че сме доста оклеветена класа от хора. Ако рибарите ползваха разтегливи стандарти като повечето хора днес, щяха да съобщават за китове в река Сакраменто.
Цялата статия »

от Р. Скот Кларк

Наскоро ме попитаха дали “заветното богословие” е така нареченото “заместително богословие”. Диспенсационалистите критикуващи Заветно богословие, обвинявайки го в проповядването, че в Новия завет църквата “замества” Израил, не разбират историческото разбиране на Реформираното богословие. Те му приписват начин на мислене относно изкупителната история, който е по-сходен с диспенсационализма, отколкото с Реформираното богословие.

Първо, самото определение “заместване” е чуждо на Реформираното богословие, защото то предполага диспенсационалистично разбиране, основаващо се на начин на мислене, който поставя Израил в центъра на всичко. То се базира на разбирането, че временното определение на етническия народ действително е предназначено да бъде перманентен ред. Такова мислене е в несъгласие с обещанието в Битие 3:15:

Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Обещанието е, че ще има Спасител. Етническият народ е средство за постигането на това, а не крайна цел. В Ефесяни 2:11-22 Павел заявява, че в Христос разделителната стена е съборена. Тя не може да бъде издигната отново. Двата народа (евреи и езичници) са направени едно в Христос. Сред тези, които са събрани в Христос чрез благодат, единствено чрез вяра, няма евреи, нито езичници (Римляни 10:12; Галатяни 3:28; Колосяни 3:11).
Цялата статия »

от. Р. Дж. Ръшдуни

Цял живот слушам всякакви тържествени безсмислици представени с думите “науката казва”. Когато бях в седми клас учителката по природознание ни прочете предсказания на редица учени за това как в свободното от бактерии бъдеще всеки ще живее в защитени със стъклено покривало градове и ферми. Сега знаем, че повечето бактерии са полезни и животът е невъзможен без тях, но нашите учени не са се научили на смирение. Имам книга от награден учен, в която той обвинява пуританите за човешкия стремеж към свят, освободен от микроби! Разбира се пуританите нямат нищо общо с това, което науката е поучавала преди няколко години.
В гимназията и университета посветено ни учеха, че ресурсите ни от въглища и нефт са твърде малко и до двадесет и пет години светът ще ги изразходва. Е, двадесет и пет години дойдоха и отминаха, а по приблизителни изчисления наличните ресурси от въглища и нефт са повече, но все още слушаме същите приказки!
Цялата статия »

от Филип Папратилов

Много хора в днешно време търсят някаква неопределена лична връзка с Бог, някакво близко взаимоотношение, по някакъв начин приличащо на взаимоотношенията между нас хората.

Но Бог е определил заветни отношения с нас. Какво означава това?

Че нашите взаимоотношения с Бог са определени и дефинирани чрез завет, а не са свободно интерпретирани ситуационни отношения и добри чуства споделени между нас и Него.

Те са УСЛОВНИ. Заветът съдържа изискванията и описанието на взаимоотношенията – какво представляват, как се изявяват, как се наказва неспазването им.

Трябва да разберем нещо много важно за завета: заветът не е доброволен – той се налага върху нас. Той е налагането на Божието управление върху нас и чрез нас. Той ни дава нова идентичност (В Израел детето е получавало официално името си, когато е било обрязвано [Лука 1:59-60]; в България се нарича „кръщаване“; на английски исторически първото име се нарича „християнско име“).

Заветът е тотален, всеобхващащ. Той включва всичко наше, цялата ни същност, целия ни имот, всичко, над което имаме власт. Няма област от живота, която да е независима от завета, към която Бог да няма претенции или интерес какво се случва там. Затова и закона е всеобхватен, защото Бог има претенции над всяка сфера, към всеки сантиметър от творението.
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

Дългът, държавен и личен, е инфлационен и разрушителен. Соломон казва: „Богатият властва над сиромасите, и който взема на заем е слуга (или роб) на заемодавеца“ (Притчи 22:7). Дългът е робство и предпоставка за противно на Бога управление. Едно нехристиянско общество ще бъде яздено от дългове и инфлации. Дългът и инфлацията включват консумация на бъдещето и бреме в настоящето. Преди някокло години данъчната тежест върху всеки мъж, жена, и дете в САЩ се предполагаше че е 45% от техния доход; до 1983, някои приемаха че е 59%. Ако е вярно, това означава, че човек трябва да работи повече от половин година само за да си плати данъците. За плащане на двоен десятък на Бога годишно е необходимо да се работи пет дни на седмица за два месеца, грубо казано.
И така, общият доход необходим, за да се издържаме и да даваме двоен десятък на Бога се сумира в по-малко от шест месеца за година. Нашата икономика с дълг към държавата консумира повече от половин годишен доход. Добавете към това тежестта на личния дълг, и финансовото положение на човек става наистина много трудно.

Така съвременната държавност е огромно препятствие за справедливостта и за бъдещето. Тя насърчава дълга и инфлацията, пояждането на бъдещето, и деморализацията в настоящето.
Цялата статия »

от Джейк Литвин

“Крайната цел на ученето е да поправим разрухата, причинена от прародителите ни, като опознаем правилно Бога и чрез това знание да Го обикнем, да Му подражаваме, да бъдем като Него.” – Джон Милтън

“Преди всяко друго, най-важното четиво за всички, както в университетите, така и в училищата, трябва да бъде Светото Писание… Бих посъветвал никой да не изпраща детето си там, където Светото писание не е върховно.” – Мартин Лутер

Съвременния мит, който днес е широко разпространен, е че образованието е неутрално. Обаче нищо на този свят не е неутрално. Всъщност неутралитетът е страничен продукт на хуманистичната мисъл, тъй като предполага автономна вселена, която е безсмислена и безцелена. Образованието по своята същност е религиозно.

Когато държавата поема сферата на образованието, декларира властта си над него и твърди, че не промотира никаква религия, това не означава, че отрича абсолютно всички религии. Тя само премахва онези, които се противопоставят на собствената ѝ етатистка, хуманистична религия.

Как би следвало едно християнско семейство да възприема образованието, когато е заобиколено от „безплатното“ образование, управлявано от държавата? Трябва ли християните наистина да осигуряват на децата си християнско образование?

Исус изисква от Своите хора да обичат Господа с целия си ум (Мат. 22:37). Ако нашия ум трябва изцяло да бъде отдаден на Бога, тогава можем ли с чиста съвест да изпратим децата си в образователна система, която ги учи да мислят агностично? Образованието или приема, че Исус е Господ над всяка област от живота, или че не е. Или приема убеждението, че цялата истина идва от Бога, или убеждението, че няма обективна истина. Всеки предмет, независимо дали е математика или история, наука или език, се преподава от гледната точка на най-върховен стандарт. Затова е абсолютно необходимо родителите християни да дадат на децата си образование, което да обхваща Господството на Христос във всеки предмет в клас.
Цялата статия »