от Р. Дж. Ръшдуни

Един от най-объркващите аспекти при изучаването на Писанието е неправилната употреба на думата „църква“. Английската дума church произлиза от гръцкото прилагателно kyriakos, „използвано в някои словосъчетания като kyriakon doma или kyriake oikia, което означава ‘домът Господен’, т.е. християнско място за поклонение“[1]. Новозаветната дума еклесия (ἐκκλησία) не се отнася нито до сграда, нито до институция, като например Римокатолическата църква, Южната баптистка църква, Презвитерианската църква в Америка и други подобни.

В Стария завет има две думи, с които се обозначава заветния народ: edhah (събрание) и qahal (сборище). Гръцката дума еклесия (ἐκκλησία) изразява и двете значения. Както отбелязва Алфред Плъмър: „Само по себе си названието ‘църква’ е силно доказателство за връзката между Стария и Новия завет.“[2] С. К. Гейфорд казва: „Еклесия се използва в НЗ за една общност от християни или за сбора от отделните общности, за цялото тяло на християните.“[3] Моше Вайнфелд пише за старозаветната употреба на понятието събрание, че то се отнася до „народа на Израил“ в неговото „социално, военно и сакрално качество“[4]. Внимателният прочит на Стария завет ясно показва, че събранието включва „църква“, „държава“, „армия“ и др.

Цялата статия »

от Кенет Джентри

Това е третата и последна част от поредицата ми за ползите от Божия закон в днешния свят. В нея ще дам няколко примера за конкретни обществени ползи, които произтичат от подход към културата, основан на Божия закон.

1. Божият закон установява стабилни парични политики.

Той задължава управляващите да поддържат справедливи парични политики, като изисква „Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки. Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка. Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава.“ (Второзаконие. 25:13-15; срвавни Левит 19:35-37; Притчи 11:1; 20:23; Йезекиил 45:10; Михей 6:11). По този начин Законът забранява три съвременни парични практики, които са допринесли много за несигурното икономическо положение на съвременните държави: пари без покритие (фиатни пари), банкиране с частичен резерв и дефицитно харчене.
Цялата статия »

от Кенет Джентри

Това е втората част от поредица от три части за ползите от Божия закон за днешния ден. В предишната статия разгледах практическите (лични) ползи от Закона. Но Божият закон не е просто система за личен морал. Той ни разкрива и един съвкупен морал, обхващащ също социалната, политическата и съдебната сфера.

1. Божият закон е непроменима основа за обществото.

В осъзнатия християнски подход към социалната етика непроменимият Закон се превръща в основа на обществения ред, вместо променливите капризи на законодателите, настроенията на населението или модата на революционерите. Божият закон е неизменен: „Твоята правда е вечна правда; и законът Ти е истина.“ (Псалми 119:142). „Същността на Твоето слово е истината; и всички Твои праведни съдби са до века.“ (Псалми 119:160). Затова Мойсей предупреждава Божия народ: „Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него“ (Второзаконие 12:32; ср. Псалми 119:44, 137, 142, 144).
Цялата статия »

от Кенет Джентри

Това е първата част от минипоредица в три части за ползите от Божия закон за съвременния свят. Ще започна, като отбележа, че Божият закон обещава практически ползи за човека, който живее в съответствие с неговите норми. Можем да видим това само в няколко произволни примера.

1. Божият закон очертава конкретно морално поведение.
По този начин той елиминира догадките от моралното поведение. „Твоето слово е светилник за краката ми и светлина за пътеката ми.“ (Псалом 119:105). Християнинът не трябва да се лута в тъмнината, а да ходи в светлината (I Йоан 1:7). Така Божият закон ни предпазва от морално препъване, като ни информира за Божията воля, понеже „блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен“ (Псалом 119:1). За праведния човек четем: „блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ“ (Псалми 1:1-2).

Бащата в дома трябва да живее според Божия закон и да го утвърждава в ежедневието си и за доброто на семейството си:

И да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.
(Второзаконие 6:5-9)

Цялата статия »

от Цветемира Николова

Родена съм в България – малка източноевропейска страна. По площ е съпоставима с щата Вирджиния, а населението ни наброява около 6.5 милиона души. България е една от най-старите държави на континента Европа, чието съществуване датира поне от 7-ми век след Христа. От 864 г. официалната религия е Източно православното християнство. Но нека се прехвърлим към по-скорошни времена.

90-те години на 20-ти век бяха времена на бурна промяна и големи надежди за народа ни. Относно този период бихме могли да кажем: „Беше най-хубавото време, беше най-лошото време.“ Комунистическият режим падна, желязната завеса се вдигна, един милион български граждани емигрираха в чужбина, хората излязоха по площадите, протестантски мисионери пълнеха стадионите с жадни за истина души, имаше огромен глад и интерес към религиите. От друга страна обаче, така бленуваната свобода и промяна някак не се случиха съвсем. Бедност и престъпления върлуваха по улиците. Държавата запази монопола върху много сфери от живота на хората.

Какво общо има всичко това с домашното образование?
Цялата статия »

от Р. Дж. Ръшдуни

В Агей 2:12-19, Бог обяснява много важен принцип на пророка. Ако поставим нечисто нещо заедно с чисто, чистотата няма да очисти нечистото. Ако избърша изцапаните си с мастило ръце в чиста кърпа, чистотата на кърпата няма да се пренесе върху ръцете ми – по-скоро нечистотата ще бъде пренесена и кърпата ще се изцапа.

По този начин Господ много ясно обяснява на Агей и Юда, че грехът е заразителен, но праведността не е. Ние не сме християни просто защото принадлежим към добра църква, добро семейство или чудесна общност. Добра изповед на вярата също не ни прави святи или благочестиви.
Цялата статия »

от Грег Бансен

Като изповед на вярата им, свидетелство пред света и инструкции към всички истински вярващи, училищния съвет е решил да приеме, в следното изявление, тяхното сърдечно и Библейски основано убеждение, че Господ е определил на родителите отговорността и правото да осигурят, водят и контролират образованието на техните деца, да бъдат обучени да мислят Божиите мисли след Него, и да вървят в Неговите пътища относно този свят и във всички сфери на живота.

Човека е създаден, по подобие на Бога и за Негова слава, да учи, покорява и развива света, в който Той го постави (Битие 1:26-28). Естествено, от самото начало, на родителите е възложена задачата да вложат този възглед в техните деца и да им помогнат да го изпълняват.

Етическият бунт срещу Бога е завършил с проклятие над човечеството (Битие 3:17-19), което се усеща не само духовно (Римляни 8:5-8; Ефесяни 2:1-4), но и интелектуално (Римляни 1:21-22; I Коринтяни 2:14; Ефесяни 4:17-18), и което въвежда неизбежна антитеза между противниците на Бога и онези, които принадлежат на обещания Спасител (Битие 3:15).
Цялата статия »